"Няма друг път към зрялост, освен да се научиш да издържаш на ударите на живота"
-Уилям Шекспир-
Човек съзрява с щети, а не с години.
Това
чувство на сила, което изпитваме, когато излезем от сложна ситуация и я видим по различен начин, се нарича израстване.
Поглеждането назад няма да е лесна задача, ако не сме успели да я преодолеем с необходимата смелост. Всъщност ще видим, че сме успели, когато открием, че се смеем на нещо, в което сме се давели.
Когато преминаваме през труден момент, тъмнината около нас може по някакъв начин да ни попречи да видим изхода и да се насочим към него. Може би тогава предпочитаме да останем неподвижни, без да се противопоставяме на страховете си, без да се изправяме срещу всички въображаеми същества, които възприемаме като голяма заплаха. Но когато това премине и погледнем назад ще се почувстваме горди и ще се усмихнем на опита, който сме придобили, ще се усмихнем на собствените си страхове.
Ударите от това , през което сме преминали ще бъдат прикрепени към нас завинаги и ще трябва да им устоим в по-голяма или по-малка степен: те ще ни придружават, където и да отидем, няма да можем да им избягаме . Но в крайна сметка ще бъдат само минали страници от прочетена книга и не можем да ги прочетем отново, освен ако не искаме.
Ето защо ви казвам, че да се смееш на това, което те наранява, е да растеш, защото да растеш също означава да научиш за себе си и да си сигурен кой си.
Израстването също така означава да виждаме грешките като възможности за учене и като инструменти за пълноценен живот. Вярно е, че провалът боли, понякога много, но да не си опитал нещо е още по-лошо. Да опитваме, да се проваляме и да опитваме отново е част от нашето вътрешно откритие.
"Ако наричате трудностите си преживявания и помните, че всяко преживяване ви помага да узреете, вие ще станете енергични и щастливи, независимо колко неблагоприятни изглеждат обстоятелствата."
-Хенри Милър-