Начало / Хранителни разстройства

Хранителни разстройства

Хранителните разстройства са група заболявания, при които хората изпитват тежки нарушения в хранителното си поведение, а нетипични са също и свързаните с това мисли и емоции. Хората с хранителни разстройства обикновено се оказват „прекомерно ангажирани“ с храната и телесното си тегло. В много случаи хранителните разстройства се появяват заедно с други психични разстройства като тревожност, паника, обсесивно-компулсивно разстройство, злоупотребата с алкохол или употреба на наркотици. Новите доказателства сочат, че наследствеността може да играе роля в това, защо някои хора развиват хранителни разстройства, но тези разстройства засягат и много други хора, които нямат предишна фамилна история. Без лечението на емоционалните и физически симптоми на тези разстройства може да се стигне до недохранване, сърдечни проблеми и други потенциално фатални състояния. За щастие с подходящата медицинска помощ хората с хранителни разстройства могат да възстановят подходящите хранителни навици и да се върнат към по-добро емоционално и психологическо здраве.

АНОРЕКСИЯ НЕРВОЗА

Не оставяй анорексия нервоза да стане единствен твой приятел! Потърси помощ!

Анорексия нервоза е хранително и, преди всичко, психическо разстройство, характеризиращо се с ограничаване на приема на храна под физиологичните норми, както и изкривена представа за собственото тяло или външен вид.

Етиология

Семейни фактори:
„Твърде добрата майка“ – твърде грижовната майка винаги предугажда потребностите на детето си и то не се научава да ги изразява. Израства пасивно, зависимо и несигурно – използва храната като начин за справяне с психологични проблеми
„Глад за бащата“ – отсъствие на бащата в отглеждането на момичето и трайна неудовлетворена потребност от контакт с противоположния пол

Критерии по МКБ-10

Телесното тегло се поддържа на равнище поне 15% под очакваното (или поради отслабване, или нормално тегло никога не е било достигнато), или индексът на Quetelet е 17,5 или по-малък.
Загубата на тегло е предизвикана от самия пациент чрез
• избягване на храни, от които се пълнее (висококалорични храни) и едно или няколко от следните;
• предизвикано целенасочено повръщане;
• предизвикано целенасочено чревно разстройство;
• прекомерно натоварване с физически упражнения;
• употреба на подтискащи апетита и/или диуретични медикаменти;
Разстройство във възприемането на собственото тяло под формата на специфична психопатология, при която страхът от пълнота персистира като упорита свръхценостна идея и пациентът си налага ниско нормативно тегло;
Масивни ендокринни нарушения, засягащи оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек, които се проявяват у жените като аменорея, а у мъжете като загуба на сексуалното влечение.
Ако началото е в предпубертетна възраст, развитието се забавя и даже спира.

Само наложения хранителен режим включва:

Изключване на мазнините от менюто
Опити за отърваване от храната, която трябва да се изяде
„Странно“ отношение към храната:
Прекалена ангажираност с проблема „храна“
Избягване на хранене на публични места
Хранят се през нощта -> повръщане/слабителни
Всяко приемане на храна е свързано с тревожност и потиснато настроение
Често се оглеждат в огледалото и търсят белези на напълняване
Много изкривена представа за значимостта на телесното тегло
Такива пациенти често се чувстват незначими и добрата фигура е постижение, към което се стремят
Липсва инсайт за болест и мотивация за лечение

ТИПОВЕ НА АНОРЕКСИЯ НЕРВОЗА

Рестриктивна АН – преобладават поведенията на строг хранителен режим и очистване, изтощителни физически упражнения
Булимична АН – редуват се периоди на рестрикция и периоди на преяждане с последващо очистване

БУЛИМИЯ НЕРВОЗА:

Разстройство, характеризиращо се с повтарящи се пристъпи на преяждане, при което мисълта на човека е изцяло ангажирана с контрола на телесното тегло и го кара да изпада в крайни мерки за ограничаване ефектите от храната. Булимията с символ на „гуляйджийското ядене“, което означава поглъщане на голямо количество храна за относително кратко време. Разстройството се състои в повтарящи се епизоди на преяждане, придружено с чувство на загуба на контрола върху храненето. Характерна е голямата коморбидност с депресия (36-70%), злоупотреба с ПАВ (18-32%), личностови р-ва (28-77%) .

Етиология
Неврохимична – поради ролята на серотонин в чувството за ситост и контрола на импулсите се смята, че дисфункция в неговата трансмисия е отговорна за заболяването – добрия отговор на антидепресанти е показателен
Социокултурални ф-ри – подобно на АН
Семейство – семейната среда на тези болни се характеризира с враждебност, хаос, чувство на изолация, липса на емпатия и грижи.

Наблюдават се:

Повтарящи се епизоди на преяждане с големи количества храна за кратко време при липса на количествен и качествен контрол върху храненето
Предотвратяване на ефекта на погълнатата храна върху теглото, посредством едно или няколко от следните: само предизвикано повръщане, злоупотреба с лаксативи, периоди на гладуване, лекарства за потискане на апетита, изтощаващи физически упражнения
Болестен страх от напълняване. Пациентът си определя нормативно тегло доста под това, което може да се приеме за оптимално или здравословно. Самооценката е неоправдано зависима от телесните форми и теглото
Състоянието не отговаря на критериите за АН. Телесното тегло може да варира, но остава в нормални граници и липсва аменорея.

Булимия, често се предшества от АН. Понякога се отключва след започване на диета. Повръщането може да започне около 1 година след започване на епизодите на преяждане. Преяждането трае около час. Понякога няма значение вкуса, а само обема – храната се поглъща тайно, бързо, често без да се дъвче. Следва повръщане, най-често индуцирано с пръст в устата, след което болната може да продължи да яде без да се притеснява от напълняване. След епизода се чувства срам, тревожност, чувство за вина.

ХИПЕРФАГИЯ /безконтролно преяждане/

Практиката да се преяжда е разстройство на храненето, когато се характеризира с неконтролирано, импулсивно хранене, без възможност да се спре. Страдащите осъзнават, че количеството храна, което поемат е голямо, срамуват се от това, прикриват се, предпочитат да се хранят сами и правят многократни опити за спазване на диети. Причините за него най-често са свързани с емоционални проблеми. Хората, които най-често страдат от хиперфагия обичайно са вътрешно нервни, потиснати и самотни И все пак не всеки, който преяжда, страда от разстройство на храненето

СИНДРОМ НА НОЩНОТО ХРАНЕНЕ

Нощното хранене е хранително разстройство, характеризиращо се с често повтарящи се епизоди на хранене през нощта, придружени с промени в циклите на съня. Съществува известна степен на коморбидност при това разстройство с булимия без повръщане, но това което го откроява от нея е, количеството на консумираната храна през нощта. Характерно за синдрома е консумацията на 25% или повече от общия дневен калориен порцион в периода след вечерното хранене и/или при нощно събуждане. За да е наличен синдромът у човек, то съществуват следните пет асоциирани симптома:

Липса на апетит в сутрешните часове.
Желание (подтик) да се яде през нощта.
Формиране на убеждение, че човек трябва да яде, за да може да заспи.
Потиснато настроение.
Трудно заспиване нощем.

ДИАБУЛИМИЯ

Hе се счита за официално хранително разстройство, но много специалисти по юношески диабет познават тази опасна практика от години. Тези, които практикуват диабулимия като средство за контрол на теглото, често могат да скрият навика си от другите, обвинявайки всичко това за естествените странични ефекти на болестта. Много диабетици тип 1, са естествено слаби в резултат на рестриктивни диети и редовни инсулинови инжекции. Има редица опасни странични ефекти, свързани с практикуването на диабулимия, но може би най-тревожният е ефектът на високата кръвна захар върху тялото. Диабулимията може да се лекува с професионално консултиране, но много специалисти по хранителни разстройства може да не са наясно със специфичните усложнения, пред които са изправени диабетиците тип 1. Понякога диабетиците признават собствения си начин и доброволно спират поведението си.

Орторексия нервоза

Орторексията не е приета за официална диагноза, но в нейната основа лежат навиците за изключване на голям брой храни от менюто с идеята, че не са достатъчно здравословни. В един момент хората, страдащи от това хранително разстройство започват да отказват ястия, които не покриват стандартите им или които сами не са приготвили. Хората, страдащи от това хранително разстройство са силно фокусирани върху идеята да имат перфектен хранителен режим и да приемат само храни, които покриват техните стандарти за хранителни качества. Те избягват храни, в които има добавена захар, оцветители, консерванти, мазнини или високо съдържание на сол, например. За някои хора избягването на подобни храни може да бъде нещо нормално, но при хората, страдащи от орторексия това се превръща във фикс идея и пречи на ежедневието им и социалните им контакти.