Бременността и раждането са събития придружени от много нови и непознати емоции. В повечето случаи те са очаквани и всяка жена знае, че ще се сблъска с тези крайни усещания на вълнение и радост, но също така и тревога и страх. Съществуват обаче и непредвидени състояния, през които някои майки преминават. Такива са постнаталната (следродова) тъга, депресията, както и по-сериозно травматичната следродова психоза.
Много майки изпитват така наречената „следродилна тъга“ (baby blues postpartum depression), за която са характерни резки промени в настроението (от еуфорични към депресивни), тревожност и проблеми със съня. Това състояние се проявява най-често в първите няколко дена, веднага след раждането, и продължава не повече от две седмици.
Характеризира се със следните симптоми:
- Раздразнителност;
- Тревожност;
- Тъга;
- Чувство на непрестанно безпокойство;
- Проблеми с апетита;
- Проблеми със съня;
- Проблеми с концентрацията;
- Рязка смяна на настроенията.
Има случаи, в които симптомите на „следродилна тъга“ отминават от само себе си, но когато те са с продължително проявление се препоръчва консултация със специалист.
Следродилната депресия често може да бъде сбъркана със „следродилна тъга“ първоначално, но при нея симптомите са много по-интензивни, продължават много по-дълго и засягат пряко способностите на майката да се грижи за собственото си бебе, както и за себе си.
Типична е следната симптоматика:
- Тежко депресивни и подтиснати настроения;
- Затруднения в изграждането на близка връзка с бебето;
- Отчуждаване от семейството и приятелите;
- Загуба на апетит или прекомерен апетит;
- Проблеми със съня(инсомния) или прекалено много часове прекарани в сън;
- Хиперактивност или прекомерна загуба на енергия(перманентна умора);
- Загуба на удоволствие от дейности, които преди са представлявали източник на радост;
- Страхове и натрапчиви мисли от рода на „Не съм добра майка.“;
- Апатия;
- Засилена тревожност, срам и гняв.
По епидемиологични данни следродилната депресия се наблюдава при 10 до 20% от родилките. Симптомите обикновено се проявяват в първите няколко седмици след раждането, но е възможно да започнат и след 3 до 6 месеца по-късно и да имат удължен ход. Когато не бъде установена и лекувана на време следродилната депресия може да доведе до дълготрайна депресия и трудности в изграждане на връзката с детето. Tежката форма на депресия се лекува чрез медикаментозен план (лекарства от групата на антидепресантите) и психотерапия, докато при леката и умерена степен на депресивното състояние може да се повлияе само чрез психотерапия.
1 до 3 на всеки 1000 майки страда от следродова психоза. Състоянието е разпознаваемо, при констатиране на следните симптоми:
- Натрапчиви мисли относно нараняване на собственото си бебе
- Суицидни мисли
- Дезориентация и параноидни мисли.
Състоянието изисква моментално медикаментозно лечение и при нужда по нататъшно психотерапевтично.
Депресивните състояния по време на бременност и раждане, както и в дните след появата на бебе не са израз на слабост, нито пък са присъщи за „лошите“ или „несправящи“ се майки. Ако усещате част от по-горе описаните симптоми, обърнете се към специалист в областта, за да Ви насочи към правилните стъпки.
Постнаталните и пренаталните депресивни състояния не са по вина на майката! За съжаление, понякога те са съпътстващи най-хубавия период на една жена, а именно раждането. Своевременните мерки за туширането на този тип състояния ще Ви позволят да се отдадете с радост на своето майчинство.