Начало / Стрес

Стрес

Всяка болест по същество е един стрес (от англ. stress - напрежение). Термин, използван за обозначаване на широк кръг състояния на човека, възникващи в отговор на разнообразни необичайни или патологични, екстремални дразнители (стресори) и проявяващи се с адаптационен синдром. Терминът за пръв път е въведен в патологията от канадския учен от австрийски произход Ханс Селие в 1936 г.. Според вида на стресора и характера на влиянието му се наблюдават различни видове стрес, като най-общата класификация е: физиологичен стрес и психологичен стрес. Последният се дели на информационен (възниква в ситуации на информационно претоварване) и емоционален стрес (появява се в ситуации на заплаха, опасност и др.). Различните форми на стрес (импулсивна, задръжна, генерализирана) водят до изменение в протичането на психичните процеси, емоционални сривове, трансформация на мотивационната структура на дейността, нарушения на двигателното и речевото поведение. Стресът може да окаже както положително (мобилизиращо), така и отрицателно влияние върху дейността (дистрес).

Кои са психологичните фази на стреса?

1-ва фаза - шокова реакция;

2-ра фаза - на отричането (отричайки факти от реалността, човек защитава своя Аз). Човек е застрашен да "застине" на една от фазите (основно - на втората) при преработка на стреса. Това се проявява предимно в мислите (такива хора не изразяват страданието). Външният израз на скръб и страх е влизане в третата фаза;

3-та фаза - на страданието (осмисляне на събитието, предизвикало стреса). Фаза на "наводнението" - ако се "застине" на тази фаза, се получава хронична депресия, човек става неефективен;

4-та фаза - на психологическото преработване на събитието, довело до стреса (фазата се обозначава с термина "working through"). Съвземане чрез интеграция на събитието.

5-та фаза - на дистанцирането (на истинското справяне със стреса).

Психични отговори на стрес.

Тежкият стрес (напр. след установяване на тежка хронична болест - диабет) е психологична загуба (в случая от този момент индивидът престава да бъде здрав). Настъпва поредица от състояния за психологическа адаптация на индивида към събитието.

Адаптацията протича в няколко фази:

Фаза на протест. Хората се ядосват ("Защо точно на мен се случи?!"). Индивидът може да "застине" на тази фаза, при което се развиват състояния, подобни на паническите с изход в психологическото изчерпване.
Фаза на отричане (естествена защита на човека). Настъпва дистанциране от проблема. Ако човек застине на тази фаза, възможно е да развие трайна депресия (не тъга!), изразена на нивото на дезинтересованост към себе си и околния свят - депресия на оттегляне от света. Здравословният отговор е преминаването към третата фаза.
Фаза на нахлуване. Нахлуват много силни чувства (за разлика от втората фаза, където има липса, блокаж на чувствата, вцепененост). Ако застине на тази фаза, човек рискува да се потопи в депресия със скръб и плач, съществува риск от самоубийство. Тази депресия може да се прояви в пристрастяване към алкохол, наркотици, медикаменти. Много често проблемът на тези хора е свързан с някакъв неразрешен "траур", неефективно разрешена фаза на нахлуване, някъде в своето минало те не са преживели ефективно тежка психологическа загуба. Ефективното разрешаване на загубата предполага преминаване в четвъртата фаза.
Фаза на преработване. Стресовото събитие се преработва чрез ясното конфронтиране на проблема (здравият човек, доскоро бил безчувствен и депресиран, в един момент започва психологически да преработва загубата). Но ако човек се "закотви" на тази фаза, се получава състояние на "ЖИВЕЕНЕ В ТРАУР", на неразрешена травма.
Фаза на откъсване от травмиращото събитие.

Тези фази описват психологическия отговор на всеки стрес, когато изискванията надхвърлят нашите възможности. Фазите обрисуват и реакцията на скръб (3-та фаза) и реакцията на траур (4-та фаза). Тези реакции са диагностицирани категорично в психиатрията. Те са универсалните механизми за справяне, когато е налице травматично събитие, психологическа загуба. Човек изпада в това състояние винаги, когато загуби нещо, което е значимо за него. Загубата автоматично отключва тази поредица. Задължително е преминаването през всички фази. Не отиването докрай води до блокажи (застиване) със съответните последици. Колко време трае този процес? Ако приемем, че загубата е достатъчно тежка (напр. загуба на близък човек), той трябва да трае най-много ЕДНА ГОДИНА. След този срок индивидът трябва да е влязъл в състоянието на оттегляне от травмиращото събитие. Когато т.нар. "траур" (4-та фаза) е неразрешен, се стига до психологични или психиатрични проблеми.

Най-често психологически проблеми имат хората, останали във втора фаза (отричане). Когато ги интервюираме се оказва, че в миналото имат някаква травма, загуба, които за забравени (капсулирани), но водят до психологичен проблем. Те са изтласкали травмиращото събитие и живеят така, като че ли то не се е случило. Хора, които имат склонност да реагират депресивно, са имали тежки загуби и не са успели да минат през всички фази.