Психологическо консултиране и психотерапия

Психологическото консултиране е съвкупност от междуличностни процедури, методи и направления за оказване на помощ на човека с цел разрешаване на налични проблеми и вземане на решения относно професионална кариера, брак, семейство, усъвършенстване на личността и междуличностните отношение. То започва с изследване и идентифициране процесите на мислене, чувстване и поведение, които вредят или са в разрез с интересите на клиента. В процеса на консултиране, психологът признава и приема човека като уникален и независим субект, който има право на самостоятелен избор по отношение на всички въпроси, отнасящи се до неговото житейско развитие.

ЗА КОГО Е ПРАДНАЗНАЧЕНО ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО КОНСУЛТИРАНЕ?

От психологическо консултиране могат да се възползват:

Хора с дезадаптивно поведение, причинено от преживян стрес, напрежение или житейска криза;
Хора, нуждаещи се от помощ за вземане на решение относно даден проблем, конфликт;
Хора, които срещат трудности в междуличностните си взаимоотношения и взаимодействията със заобикалящия ги свят;
Хора, нуждаещи се от професионално мнение и/или съвет в дадена област;
Хора, преживели тежки емоционални проблеми и сътресения – следродилна депресия, катастрофа, продължителен престой в болнично заведение, загуба на близък, семейни конфликти, развод, страх от емоционална близост и др.
Деца с училищни проблеми в съответната възраст;
Семейства и двойки с нарушени или конфликтни взаимоотношения помежду си, със своите родители или деца;
Всеки, който са сблъсква с трудности, усеща безпокойство, страх или безсилие, прекалена раздразнителност, лошо настроение, апатия, безсъние и др.

КАКВО МОЖЕМ ДА ПОСТИГНЕМ ЗАЕДНО?

Целите на психологическото консултиране зависят от индивидуалните потребности на клиента и въпреки това биха могли да се формулират няколко общи универсални цели, а именно:

Подпомага се процеса на промяна на дезадаптивното поведение на клиента, което в даден етап от живота му и при неизбежни социални ограничения му пречи да изпитва удовлетворение и радост от живота, създава му дълготраен дискомфорт, породен от конфликти и проблеми;
Осигуряване на ефективна и адекватна междуличностна помощ;
Развиване у клиента на навици и умения за справяне и преодоляване на трудностите;
Подкрепяне и стимулиране ефективното вземане на жизнено важни решения и житейски избор;
Развиване на комуникативните умения на клиента и подобряване на междуличностните му взаимоотношения;
Повишаване потенциала на личността и развиване на способности за контролиране на своите реакции и поемане на отговорност за тях;
Промяна в мисловното, емоционалното и физическото поведение на клиента;
Самопознание и усъвършенстване на вътрешния потенциал;
Осигуряване на психическа и физическа независимост.

ПСИХОТЕРАПИЯ

Психотерапията (от древногръцки: psyche – дъх, дух или душа; therapeia /therapeuin – лекувам, грижа се) най-общо казано, е прилагане на определени психологически техники за възстановяване на психичното равновесие на личността. Тя лекува ментални и емоционални проблеми с определени психологически подходи, обединявани в методологии от различните психотерапевтични школи.

Психотерапията е метод на работа с клиента, който цели да му се помогне да промени или отслаби действието на фактори, пречещи на житейската му ефективност. За осъществяването на тази цел се използва взаимодействието на психотерапевта и клиента. Кои методи ще се използват зависи от конкретния проблем, с който идва клиентът, както и от следваната от психотерапевта теория.

Психотерапия е общо понятие, което се използва за описание на процеса на лечение на психични разстройства и страдания чрез използването на словесни и психологически техники. По време на този процес обучен психотерапевт помага на клиента да се справи със специфични или общи проблеми, като например психично заболяване или източник на стрес. В зависимост от подхода, използван от терапевта, психотерапията може да включва широк спектър от техники и стратегии.

Какво да очакваме, ако изберем когнитивно поведенческа семейната психотерапия?

I сесия:

Съвместно интервю с двойката – целта е да се определи проблемът на двойката; идентифицира се индивидуалното възприятие на всеки един от партньорите спрямо проблема.
Изследваме минали терапевтични интервенции – фокусът е върху това какво е помогнало и какво – не.
Идентифицира се т.нар. „танц на двойката“ какво прави единият от партньорите така, че другият да реагира по един и същи начин.

II сесия – прави се само с един от партньорите – целта е да се определи до каква степен клиентът поема отговорност за решаване на проблема в двойката.

III сесия – провежда се с другия партньор, като целта е аналогична с целта на II сесия

IV сесия – провежда се с двамата партньори. Целта е да се елиминират нереалистичните очаквания. Изгражда се формулировка на проблема и план за действие. По преценка на терапевта може да бъде поканен само единият от партньорите на някоя от следващите сесии.

V сесия – дава се когнитивният модел.

VI-VII сесия – учим клиентите какви са когнитивните изкривявания и до какво водят. Учим ги да изграждат отговор на негативните мисли.

Целта е да се елиминира негативното рамкиране на който и да е от партньорите.

VIII сесия – прави се когнитивната формулировка, като се използват следните поведенчески техники:

Създаване и увеличаване на положителното поведение. Може да се стане и с договор за поведенческа промяна.
„Грижовни дни“ – за определен период от време единият партньор обгрижва другия.

IX сесия – развиване на комуникативни умения за :

Слушане:

„Слушай внимателно“
„Не прекъсвай“
„Осъзнай чутото“
„Обобщи онова, което си осъзнал“

Говорене:

„Говорете внимателно“ /да има очен контакт, да се обръща внимание на телесните сигнали/.
„Формулирайте въпросите си отворено“
Да има уважение между партньорите, докато си задават въпроси.

X-XI сесия – целта е справяне с гнева. Учим ги да свързват гнева си със своите убеждения. Тъй като гневът е прекъсната потребност, ги учим по какъв друг начин да удовлетворят прекъсната си потребност.

XII сесия – решаване на проблеми.