Вече сме го правили - мотивирали сме се поне веднъж в живота си – да съставим план за диета или тренировка, да прекарваме по-малко време на мобилните си телефони или компютри и повече време за четене или разходка; да се ангажираме да извличаме максимума от нашия ден, да бъдем максимално продуктивни и т.н.
Но сега, докато коронавирусът продължава да се разпространява по целия свят, може би е трудно да се намери мотивация за поставяне и постигане на цели, особено когато бъдещето е някак несигурно.
Може би сега, поради ограниченията на някои дейности, има цели, които не могат да се преследват. Но за някои хора това е идеалното време да работят върху себе си. Изведнъж се оказа, че имаме възможност да прекараме повече време с децата, със семейството, с любимите занимания, да разтворим книгата, която отдавна сме искали да прочетем, или да пренаредим гардероба и тавана. Ако целта на някои е била да ядат по-здравословна храна, сега могат да се съсредоточат върху това, да научат нови рецепти за домашно приготвени ястия, вместо обичайните сандвичи и сладки закуски по време на работа.
Типичният съвет за намиране на мотивация е да „държите“ очите си широко отворени и насочени към „наградата“ – крайната удовлетворяваща ни цел. Когато решаваме, ние сме склонни да се концентрираме върху наградите/ползите. Когато изпълняваме дадено действие, ние насочваме вниманието си към необходимите усилия за постигане на резултати. Случва се понякога тези усилия да са повече от очакванията ни и може да се откажем от задачата, решавайки, че не си заслужава. Според проучвания макар хората да се ръководят от стремеж за постигане на високи финансови или морални постижения , изпълнението на задачите в крайна сметка зависи от количеството усилия, които трябва да изразходват, а не от първоначалното им желание за тези награди.
Според направени проучвания от началото на кризата, за да се постигнат целите е нужно да се следват следните две стъпки: Първо, когато решаваме целите, да помислим колко работа е нужна за всяка от тях, така че да сме психически готови за степента на трудност.
Второ, когато нещата изглеждат невъзможни, докато вървим към целта, трябва да се съсредоточим върху крайната награда, а не върху усилията и трудностите през, които минаваме.
След като най-накрая сме постигнали целта си, получаването на удари от житейските проблеми може да ни затрудни да останем на пътя, който сме избрали и е необходимо да си спомним, защо сме започнали и за желанието да постигнем целта си.
Вътрешната мотивация е по силна от всяка външна награда, защото тя е свързана със собствените ни сили, твърди убеждения, правила и вярвания. Вярвайте в себе си и ще успеете във всичко.
