Следпразнична депресия

Всяко превключване на душата и тялото ни към друг ритъм, е стрес, който трябва да се преодолее. Преди празничните дни сме изпитвали радостното очакване на нещо хубаво, излизане извън рутината, ежедневните задължения и гоненето на срокове. С две думи – почивка, промяна на обстановката, пътуване и среща с нови хора или просто блажено нищоправене. Ала всички тези прекрасни неща са зад гърба ни, на хоризонта не се очертава нищо и това е достатъчно да ни хвърли в лека депресия или поне мрачно настроение. Започваме да се чувстваме потиснати и нещастни. Очакването на хубавите мигове и самото преживяване на топлината на празничните дни ни е държало в еуфория, след преминаването на която депресивните състояния са много възможни.

Какво нарушава позитивния празничен ритъм?

1. Мъката на „първите работни дни" Позагубили сме сръчност, ако се изисква такава, поизлезли сме от потока на информация и проследяване на процесите, ако това е част от естеството на професията ни. Тоест, оказваме се извън ситуация и това допълнително нагнетява вътрешно напрежение. Факт – по същия начин се чувстваме след отпуск, болнични или дори кратко няколкодневно отсъствие.

2. Страхът от работния ритъм. Ако не всички, поне повечето са го изпитали. От състоянието на свободно реене и господар на времето си от раз включваш на точно разписание по часове и минути, изисквания на другите към теб и на сам към себе си. Неприятно чувство.
3. Умора – колкото и да звучи странно, изпитваме следпразнична умора. Кой казва, че през почивните дни също не се натоварваш? Нима едно пътуване не ни скапва; или гостите, на които толкова се радваше, но първо приготви от специалните гозби, пък и стояхте до разсъмване да си разказвате весели случки от студентските години, а накрая дойде голямото шетане...Така е – празници, почивка, но и най-после време за отлаганата работа.

Как да се справим с проблема?

Да превключим най-безболезнено на нов работен ритъм!

1.  На принципа, на който едно време са учили моряците да плуват – с главата надолу без много предисловия - или се давиш, или се справяш. На моряците връзвали въже през кръста, та ако нещата зазлеят, издърпвали младежа за малко и после пак. Та така и ние – скачаш смело в следпразничната работна седмица и започваш да плуваш. Първия ден с по-трудно контролируеми движения, но следващия все по-добре. Номерът е да преодолееш стреса от първия ден, а всеки следващ става все нормален и даже супер.

2. Споделяш с колегите си как и къде си прекарал почивните дни – без това не може. Разказваш весели случки, показваш снимки и така си извоюваш малко продължение на преживяванията, поне на ниво спомени.

3. Не искам да ви карам да си представяте, че сте без работа, неистово търсите такава и колко щяхте да сте щастлива да имате работно място, където се се върнете след празниците. Но въпреки това и този вариант съществува, така че това, от което едни се оплакват, други мечтаят да им се случва. Оценето го.

4. Има шанс след дългите празнични дни работата да ви е станала интересна и да я подхванете с желанието на някогашния ви първи работен ден. Защото и най-дългата почивка, а особено тя, в един момент става леко отегчителна.

5. Ако в последната версия не виждате себе си, просто си обещайте нещо хубаво и желано през първите почивни дни – награда за тази трудна, следпразнична работна седмица.

Успех, ние сме до вас!