Научаваме се за любовта от книгите, филмите, песните и приятелите ни. Работим по шаблон. Това трябва да се случи тогава, другото след това. Третото е последно и трябва да стане по този начин. Когато обаче една връзка започне по различен начин и се развие по друг, пред нас се изправят два избора: да кажем, че това не е любов и да си тръгнем или да приемем, че сме намерили нашата сродна душа, просто съдбата ни изпраща изпитание.
Защо не можем да повярваме, че някой просто не ни обича? Любовта няма правила. Не можеш да следваш наръчник как да се държиш, какво да кажеш и как да се чувстваш. Поне аз вярвах в това. Докато не се убедих, че може би все пак има някакви правила.
1. Можеш да обичаш човек, който не те уважава, но не можеш да останеш с него.
2. Можеш да направиш всичко за един човек, но не можеш да очакваш, че и той ще го направи за теб.
3. Можеш да принудиш някой да ти каже, че те обича, но не можеш да вярваш, че наистина го чувства.
Често е трудно да го приемем. Никой не е длъжен да ни харесва, да се съгласява с начина ни на мислене или да одобрява това, което правим. Това е законът на живота.
Не можем да се вместим или да угодим на всички.
Взаимоотношенията са страхотен учебник. Уникална възможност да се свържем с другите и да видим отвъд маскировката на външния вид, да ги наблюдаваме и да съзерцаваме красотата на тяхната същност.
Ако сме готови да извлечем поуки от взаимоотношенията си, ще осъзнаем , че това са уроци за наша собствена полза. Изследването на нашите слабости ни казва къде трябва да се съсредоточим повече и къде трябва да работим повече; докато познаването на силните ни страни ни казва за какво можем да се хванем, когато нещата се объркат и какъв е нашият потенциал и защитен механизъм.
Ние сме свободни да избираме къде искаме да бъдем и с кого. Не можем да го забравим.
Най-хубавото нещо е да сме свободни да вземаме решенията, които искаме, да вървим по собствен път и всичко това да ни отведе до хора, които искат да бъдат до нас.
