В масовото съзнание битуват стереотипни представи за образа на мъжа и жената - схващания, които и до днес се разпространяват сред представителите на единия или другия пол, независимо от тяхната възраст и индивидуални особености.
Изследванията на социолози, психолози и психиатри показват, че според общоприетите нагласи образът на жената се свързва с пасивност, подчинение и податливост на външно влияние, докато на мъжа - с компетентност, активност и рационалност.
Дали това е истина?
Типично женският образ включва социални и комуникативни умения, топлота и емоционална подкрепа. Като цяло за мъжете обикновено се говори като за властни, независими, агресивни, доминиращи, прогресивни и далновидни.
И обратно, жените се възприемат като зависими, кротки, емоционални, чувствителни, мечтателни и суеверни.
В социален план от векове жените не притежават равни възможности с мъжете - като започнем от правото на глас и приключим с предложението за сключване на брак.
В очите на обществото ергенът е мъж, който просто не желае да сключи брак, докато неомъжената жена е неудачница, при която „нещо не се е получило” и чийто живот е пълен с несполуки.
В мюсюлманските страни безправното положение на жената е подкрепено и в конституцията. В тези култури мъжът има право във всеки един момент да се разведе с жена си, като при това собственото му решение е достатъчно основание. Нещо повече, жените нямат право да присъстват на собствения си развод, дори в ролята на свидетели.
Карл Густав Юнг например счита, че жената винаги стои в сянката на мъжа и затова твърде често ролите им се объркват. Той се е озадачавал от това, че жените в по-голяма част от времето си мислят, а не чувстват; работят, а не отглеждат децата си вкъщи; носят панталони, а не поли. Според него интровертните чувства са по-свойствени за жената, отколкото за мъжа, а активното и дръзко поведение е неприлично за жената.
Съществува обаче и друго схващане, според което „равноправието на жената не е просто изравняване на правата и отговорностите между мъжете и жените, а най-вече създаване на благоприятни условия за проява и развитие на женската същност, на нейната уникалност и чар”.
Женските и мъжките качества и роли се смесват.
Но въпреки това мъжете и жените имат съвсем различно възприятие за повече неща.
Това се проявява във физическите ни характеристики, различията в хормоналната система, основните инстинкти и мисленето.
Разбира се, по-нежната половина на човечеството показва голяма емоционалност. Мъжете предпочитат да скрият емоциите си.
Ако попитате жена за това как е минал денят й, тя ще ви каже всичко до най-малкия детайл - звуци, цветове, миризми и други на пръв поглед ненужни подробности. За нея резултатите от този ден не са толкова важни, колкото емоциите, които е изпитала.
Мъжът ясно ще отговори на въпроса и ще разкаже за основните и най-важни събития и резултати за деня.
Може дори да обясни всичко това с една дума - „нормално“.
Разликите в поведението и психиката на мъжете и жените?
1. Възприемане на информация
Мъжете и жените възприемат информацията по различен начин и се фокусират върху определени неща.
Жените обръщат внимание на детайлите, вътрешните си чувства и остро реагират на емоционалното състояние на други хора. Изглежда те предават информацията през себе си и едва след това правят изводи. По този начин жените правят грешки по-често, но се учат по-бързо.
Мъжете първо анализират и обработват информация от външни източници, тестват нейната ефективност, сравняват резултатите и едва след това я прилагат на практика. Те са по-задълбочени и предпазливи в подхода си. Оказва се, че мъжете постигат по-добри и по-надеждни резултати, но с по-бавни темпове.
2.Развитие
Разликата в степента на развитие между мъжете и жените може да се проследи, като се наблюдават младите момчета и момичета.
Момичета на същата възраст като момчета се показват по-сериозни и опитни. Това е свързано и с разлика във възприемането на информация.
До 30-годишна възраст жената се превръща в напълно оформена личност с опит и уверени погледи към живота,
докато при мъжете на 30-годишна възраст всичко едва започва - те натрупват информация, така че на тази възраст най-накрая да започнат да я прилагат на практика.
Жените са лоши теоретици и стратези, докато мъжете дълго време трупат и развиват своя потенциал, за да започнат да практикуват.
И изглежда, че това е идеален съюз - жените могат да вдъхновят мъжете за действия и подвизи, а мъжете да насочват женската енергия в правилната посока.
Бунтът срещу традициите и закостенелите правила във възприемането на женския пол моделира днешната жена,
превръщайки я постепенно в унисекс същество, в жената мъж, в универсален и справящ се с всичко човек.
Към подобен стил на поведение я провокират и обективните обстоятелства.
Днес всеки ден е ново предизвикателство пред крехката и чувствителна женска психика.
Слабостта вече не е добродетел, именно затова жената често е принудена да се бори за своето оцеляване, да потиска женствеността си и дори да бяга от себе си с единствената цел - да оцелее в този мъжки свят.
В крайна сметка се оказва, че колкото и да се различават по своите особености, жените и мъжете всъщност са „от една порода”.
Отвъд мъжкото и женското остава само човешката душа. И тя е необятна, уникална и неповторима.
