Всички се чувстваме разтревожени от несигурността на съществуването. Страхуваме се да не се разболеем, да не загубим близки, да не ни отхвърлят. Тази емоция е нормална и можем да считаме, че тя играе определена роля в нашата способност да се адаптираме към случващото се с нас.
Но за много от нас тревожността вече не е разумна, тя вече не се подчинява на логиката, тя става всеобхватна и ни прави уязвими. Тогава ни е трудно да спим, да се концентрираме. Нашият ум се вкопчва в мисли, които не можем да удържаме. Тревожността се издига пред нас без предупреждение и внезапно ни удря паниката.
Нашите близки не винаги разбират това страдание, което не се дължи на някаква аномалия или конкретен проблем. Но тревожността е налице и тя руши живота ни. Тревожният човек се чувства безпомощен, дори се ядосва на себе си.
Когато прагът на умерена тревожност е прекрачен, силната тревожност затруднява това, което правим, и ние го чувстваме като истинска болка. Ние сме наясно, че няма нищо сериозно, но не можем да разсъждаваме трезво. Имаме чувството, че тревожността никога няма да спре, сякаш сме в безкраен тунел.
Интензивната, трайна тревожност причинява истински дискомфорт в ежедневието, в работата или в свободното време.
Паническите атаки, фобиите, страхът са различни форми на тревожността.
Според изследвания жените са два пъти по-засегнати от мъжете. Тази особеност няма единично обяснение и са изложени няколко хипотези като биологични и хормонални особености, социологически фактори (социалната роля на жените) или психологически фактори (чувствителност).
Защо сме тревожни? Тревожността отдавна се приписва на слаб и емоционален характер или липса на сила на воля, но истината е, че никой не го е доказал категорично.
Не е открит ген, кодиращ невромедиатор или ензим, участващ в биологията на тревожността. Тревожността не може да се обясни само с биология и наследство. Има и психологически причини като детски събития, възпитание, социална среда , образование и опит, които са оформили нашата личност. Тревожността е основна емоция, необходима за развитието на детето, изграждането на неговата личност и приспособяването му към света и неговите опасности.
Добре е да приемем тревожността като такава, че тя вече да не е пречка в живота ни. Тревожността се контролира. Можем да й въздействаме. Когато имаме тревожна природа, няма да я променим, но малко по малко, ще реагираме съвсем различно при обстоятелства, при които преди това сме се реагирали с тревожност. С времето и с опита човек започва по-добре да разбира собствените си реакции.
