„Мъдростта е да познаваш другите; просветлението е да познаваш себе си. "
-Лао Дзъ-
Когато се родим, в нас се оформя емоционален дом. Място, където живеят основни емоции, от съществено значение за оцеляването ни. Страх, гняв, тъга, радост и отвращение. Всеки дом се нуждае от грижи и почистване, нашият емоционален дом също. Тя трябва да е подготвен и готов, защото други емоции ще го достигнат, емоции, които ще ни обитават, информират и в крайна сметка ще изчезват.
Но какво се случва, когато една от тези емоции остане с нас, обитавайки завинаги емоционалния ни дом и не си отиде? Ако остане емоция, от която или не успяваме да се измъкнем, това причинява дисбаланс , прави ни нещастни и засяга емоционалното ни здраве.
Ние сте отговорни за това, което се случва в нашия емоционален дом. Важно е да знаем какви емоции има там, какви чувства и неразположения влизат и излизат от там, как са свързани помежду си и как ни привличат в действие.
Естеството на емоциите е да текат. Почувствайте ги, идентифицирайте ги, приветствайте ги и им позволете да си тръгнат. Независимо дали са приятни или неприятни, трябва да сме готови да ги пуснем.
Проветряването на стаите в нашата къща също включва изпускане на емоциите, които са заключени или затворени там. Например, ако не си позволим да изпитваме гняв и го заключим, ще го натрупаме. Гняв, който, ако не се справим с него, може да се превърне в негодувание. Ако оставим някъде заключени неприятни емоции като ревност или завист, те в крайна сметка ще наранят нас и околните, защото в един момент те ще излязат и ще ни повлияят негативно.
Отварянето на прозорците за пускане на нови емоции също е част от динамичния процес на живота. Ако не си позволяваме да се наслаждаваме или да изпитваме любов, защото сме затънали в болка от миналото, ние отказваме пристигането на нови емоции, които са по-полезни в настоящия момент.
Не можем да забраним или да откажем да изпитваме емоции. Дори да са неприятни за нас, те са важни и необходими, за да научим нещо за въпросната ситуация. Ще можем да пренасочим живота си благодарение на тях.
Всички емоции ни казват нещо и ни насочват. Те ни предоставят данни за това как трябва да уважаваме себе си , да уважаваме другите и да управляваме своя житейски път. Ако ги идентифицираме, дадем им име, приемем ги и ги пуснем, ще ги разберем и ще се справим с тях правилно, без да ни блокират.
Емоциите са добри, когато се справяме с тях интелигентно. Те са неприятни и причиняват страдание, когато действаме срещу живота.
И така, всяка от емоциите ни информира за нещо, кара ни да усещаме нещата по специфичен начин и трябва да се научим да се справяме с тях.
Нашето управление на емоциите превръща положителното в отрицателно. Сами по себе си всички емоции имат полза, въпреки че няма съмнение, че някои са по-приятни от други. Добрата социална подкрепа ни позволява да поставим неприятните емоции в перспектива и да споделяме радости , като по този начин предаваме нашето щастие.
Ако се чувстваме като затънали в емоция, много сме тъжни или разстроени от много дълго време или ако чувстваме, че социалните ни взаимоотношения не ни удовлетворяват, защото не им се радваме, време е да започнем нашето емоционално управление.
Да предприемем стъпка, така че сърцето ни да е домът, в който емоциите влизат и излизат, без да застояват!
