Всъщност не.
Глупостта, оказва се, е универсално явление. Всички я търпим в ежедневния си живот. Срещаме високопоставени глупаци, невежи идиоти, недодялани простаци, автентични тъпаци, войнствени загубеняци, самонадеяни малоумници. Няма граници за човешката глупост. Нещо повече: всички ние в един или друг случай сме постъпвали глупаво. Може би ако разберем природата на човешката глупост , по-успешно ще се преборим с нея. А дали наистина можем да се преборим?
Как да подредим различните форми на глупост : смахнат, идиот, кретен, слабоумен ,глупак ,имбецил, дебил и – върховното определение – тъпак?
Дали всички те означават едно и също? Дали „глупав“ е редовното определение, а останалите форми са негови видове ? А дали не е „тъпак“ ? Дали глупостта изобщо може да бъде дефинирана и изследвана.
Но вместо да изучаваме глупака като обект , изследванията по психология позволяват най-вече да разберем защо – понякога-хората се държат като глупаци.
Забелязали ли сте, че повечето пъти, преди да действат, хората не анализират особено задълбочено средата, която ги заобикаля. Използват рутинни действия, извършвани автоматично . Точно поради тази причина може да забележите, че когато някой плаче, винаги ще се намери тъпак, който да каже : здравей, добре ли си? Това е също толкова тъпо, колкото да си погледнеш часовника втори път, веднага след като току-що си го погледнал. Това се случва понеже не се внимава или се мисли за нещо друго, гледаме, без да виждаме.
Психологически изследвания ни позволяват да разберем защо винаги има някой тъпак, който натиска като луд бутона на асансьора, когато бърза.
Всички ние имаме радар за глупостта. Склонни сме да придаваме повече тежест, да обръщаме повече внимание и да проявяваме по-голям интерес към отрицателните, отколкото към положителните неща.
В работите на хората виждаме веднага липсващото съвършенство, но почти никога, когато то е факт....
Именно поради тази причина сме способни да забележим по-бързо глупака, отколкото гения.
Когато търсим нещо, сме склонни да си мислим, че не ние сме го изгубили, а че някой го е преместил: „ Кой ми е пипал ....?“
Ако нещо стане сме склонни да мислим, че зад това се крие човешко намерение, че вината е на някой страшен глупак, провалил всичко.
Когато наблюдаваме даден човек, приписваме поведението му на дълбоката му природна същност, а не толкова на причини, външни за него. И тогава – той е глупак. Така , когато някоя кола ни задмине бързо, то е , защото шофьорът й е тъпанар, а не защото някой от семейството му е пострадал. ; когато някой приятел не ни отговори на съобщението до два часа, то е сигурно, защото се цупи, а не защото има проблем с телефона. ; ако съученика или колегата не ни е върнал тетрадката или папката с документите, то е , защото е безотговорен и мързелив, а не защото е претрупан с работа и отговорности; ако учителят ми отговаря сухо, то е защото е тъпанар, а не защото моят въпрос е идиотски.
Вие какво мислите ? Според вас възможен ли е свят без глупаци?
