Господин „Х“ е перфекционист , който казва, че от много малък харесва добре свършените неща. Той се определя като подреден, спретнат и перфекционист. Според него или нещата са направени перфектно добре, или не, и трябва да се започне отначало. Господин „Х“ харесва детайлите и факта, че нещата остават в хармония, според рутината и последователността.
Той смята, че начинът му на правене на нещата му е позволил да постигне успеха, който познава днес.
Погледнато по този начин, може да се каже, че Господин „Х“ е успешен човек, трудолюбив, подреден .
Човек с този тип личност се определя от високия перфекционизъм и желанието за контрол над ситуациите.
Да си перфекционист не означава да искаш или да се стремиш да накараш нещата да вървят възможно най-гладко. Да бъдеш перфекционист означава да се налагаш и да изискваш всичко, което правиш, да е перфектно , да е съвършено .
Тъй като обаче няма такова нещо като съвършенство, един човек може да прекара часове, дори дни, извършвайки действие, което друг човек би направил за много по-малко време. Перфекционистите също могат да се откажат или да отложат дадена дейност от страх да не я направят перфектно.
Жаждата им за перфекционизъм означава, че тези хора никога не са доволни от резултата , защото постоянно мислят, че биха могли да се справят по-добре. Това им причинява много силно безпокойство, което ги кара да страдат и им пречи да се радват на успехите си.
Kазали са, че тези хора имат поляризирани мисли, тоест нещата са или бели, или черни; добро или лошо .
Перфекционистът е толкова твърд и негъвкав, че той не приема средно положение и тъй като никога не намира съвършенство, въпреки успехите си, в крайна сметка вярва в провала .
От друга страна, тези хора се посвещават изключително на работата си. Те не са свикнали да почиват.
В резултат на това техните социални отношения се влошават. Те не са в състояние да приемат външна помощ , защото чувстват, че никой не е в състояние да прави нещата толкова перфектно като тях и че работата неизбежно ще бъде свършена лошо .
Така че можем да заключим, че централните характеристики на тези хора са: необходимостта да се правят нещата перфектно, както и интензивният страх и безпокойство от провал или грешки .
Нужно е тези хора да научат и възприемат, че съвършенството е нереална концепция, не съществува. Стремежът към нещо, което не съществува, може да причини само безпокойство, разочарование, страдание и агресия.
Тези хора понякога могат да станат враждебни и да се отдалечат от околните както физически, така и емоционално.
Ние сме хора и грешим. Правенето на грешки ни позволява да се научим да еволюираме в различни аспекти на живота. Да виждаме грешката като абсолютен провал е нереална вяра.
Да се учим да се радваме на околните и да се наслаждаваме на свободното време също е важно. Перфекционистите смятат, че почивката и заниманията, различни от ефективна работа, са ненужни.
Тези хора също се чувстват физически и психически изтощени.
Какво може да се случи, което да е толкова ужасно, ако в крайна сметка се провалим?
Заедно можем да отговорим на този и много други въпроси, които нарушват качеството Ви на живот!!!
