"ЗАВИСИМОСТТА НЕ Е ИЗБОР!
Зависимост се открива във ВСЯКО едно поведение, което носи облекчение от болката в момента, краткосрочно облекчение, което обаче има негативни последствия.
Всяко едно поведение, което вътре-психично носи на човек усещане за комфорт, приемане, емоционална сигурност, принадлежност.
Зависимостта е опит да се почувстваш нормално човешко същество с чувство на принадлежност, приемане, спокойствие.
Никога не задаваме въпроса: ЗАЩО ИМАШ ТАЗИ ЗАВИСИМОСТ?
Питаме въпроси като: Какво те боли?
Колко дълго те боли? Откога те боли? Кога те е боляло така в детството?
Защо все още те боли сега? Какво ти липсва?
Каква празнина запълваш?
Колкото повече травматично емоционално изживяване има в човек, толкова по-голяма е възможността да се развие някаква зависимост, или психоза, или депресия, или някакъв вид ментално състояние.
ЗАВИСИМОСТТА Е БЯГСТВО ОТ РЕАЛНОСТТА.
Подходът към зависимите не е със съдене, сочене с пръст, обвинение, нападение, притискане в ъгъла, условия, осъждане, затваряне, наказване.
Подходът е с любопитство, детско любопитство, отвореност, питане на въпроси със състрадание.
Без оценяване на човека отсреща, без лепене на етикети.
Когато има обвинение, нападение, притискане, изискване, наказване на хората им се активират защитните механизми на нервната система и по-точно механизмът борба или бягство, или замръзване (fight or flight or freeze mode).
Активира се рептилската част от мозъка, която инстинктивно включва механизми за самосъхранение.
Колкото повече съдим и заплашваме зависимите, толкова по-стресирани стават те, толкова повече се закопават в зависимостта си, която носи временно облекчение.
Подходът, който ние прилагаме в центровете ни в Канада е harm reduction - намаляване на вредата, която нанасяме над наркоманите като общество. Даваме им вода, предоставяме им защитено пространство, даваме им достъп до чисти стерилизирани игли, не ги осъждаме, говорим си с тях не за зависимостта им, а как се чувстват, какво са правили днес, какво интересно им се е случило. Държим се с тях нормално докато си бият хероин. Третираме ги като нормални човешки същества.
НЕ МОЖЕМ ДА НАСИЛИМ ХОРАТА ДА СПРАТ ЗАВИСИМОСТТА СИ! ТОВА Е ТЕХЕН ИЗБОР.
Това е техният живот.
Можем да ги супервизираме, да си говорим с тях, да ги социализираме, да им осигурим грижа и подкрепа, състрадание, любов и приемане.
Да активираме механизма за социално свързване в мозъка им (the social engaging system).
Хората със зависимост копнеят за ОБЛЕКЧЕНИЕ.
За разтоварване от болката. За свързване. Хората просто бягат от болката, от самотата, от страданието, от травмата си.
Това не е въпрос на избор.
Кой от вас няма зависимост?
Зависимост се развива към ВСЯКО ЕДНО ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО НОСИ КРАТКОСРОЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ НА ВЪТРЕШНОТО НАПРЕЖЕНИЕ, НО ИМА ДЪЛГОСРОЧНИ НЕГАТИВНИ ПОСЛЕДИЦИ за нас.
Зависимост има към храната, към секса, към маструбирането, към видео игрите, към хазарта, към алкохола, към цигарите, към социалните медии, към работата.
Който от вас има някаква форма на зависимост, да вдигне ръка.
(Тук всички 200+ човека вдигнахме ръка)....
Защо нападате хероино-зависимите, че си боцкат кокаин?
Защо не нападате работохолиците?
Или играещите видео игри по цял ден?
Или прекаляващите с храната?
Или пушещите цигари?
Или пиещите ежедневно алкохол?....
Терапията означава да СВЪРЖЕМ ЧОВЕК СЪС СЕБЕ СИ В СЕГАШНИЯ МОМЕНТ В СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ.
Хората не живеят в настоящия момент в телата си. Живеят в травми от миналото , в проекции и хипотези за бъдещето, в страховете на ума.
Клиентите идват при нас, защото се чувстват несвързани със себе си в сегашния момент, във всеки един техен сегашен момент.
Нашата задача е да им помогнем да се свържат със себе си.
КОЕТО НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЯМА ДА ИМА БОЛКА!
Болка има винаги в живота.
Но ако те са свързани със себе си и присъстващи в телата си и чувстващи емоциите си, те ще се справят с болката много добре и адекватно и тя няма да е проблем за тях."
- Габор Мате
