Хората винаги са се страхували от болести. Според руския психолог Юрий Шчербатих страхът от евентуални заболявания влиза в десятката на най-силните за човека страхове. С особена сила това важи за болестите, които заплашват живота, защото приближават дадената емоция до страха от смъртта. В този смисъл диагностицирането със застрашаваща живота болест е силно стресово събитие, а последствията за психичното здраве наподобяват посттравматично стресово разстройство. За да победи и оцелее, като същевременно води качествен живот, човек трябва да мобилизира всички свои психични резерви в борбата срещу коварната болест. Изследвания върху тематиката показват, че между 15 % и 25 % от раково болните проявяват някаква степен на депресивна симптоматика. Процентът на засегнатите хора варира в различните проучвания в зависимост от използваните изследователски методики. В същото време в научните среди доминира представата, че успешното лечение на раковото заболяване трябва да е насочено към излекуването или удължаването на живота на пациента. От изключително значение за оздравяването е психичният статус на болния човек, включително съпътстващите заболяването психични прояви като повишена тревожност, депресия, трудности в адаптацията. Необходимо е своевременно да бъдат диагностицирани проблемните области, за да се приложи съответната терапия. Депресията за разлика от други симптоми, свързани с онкологичното заболяване като физическа болка или хронична умора се проявява с поредица от симптоми, както и клинични синдроми. Депресивните симптоми се срещат при редица психиатрични разстройства, но най-често що се отнася до раково заболяване те се срещат под названието "депресия вторична на медицинското заболяване". Едно от най-често използваните названия на депресия при раково болни е реактивна депресия. Тя се описва като промяна в настроението и невъзможност да се изпълняват ежедневните задачи. Симптомите бавно отшумяват и са по-силно изразени от нормалното, но не могат да се категоризират като депресивен епизод. Когато обаче започнат да възпрепятстват нормалното функциониране на човек, те трябва да се лекуват по същия начин, както се лекува депресивен епизод (с помощта на кризисна интервенция, консултиране, лекарства).
Buckbert et al. съобщават, че приблизително 25 % от болните проявяват тежки депресивни симптоми, като те са особено изразени при по-напреднал стадий на заболяването, а именно при 77% от раково болните пациенти в терминален стадий.
Факторите, които определят вариациите на процента засегнати лица са пол, възраст, вид на рака, физическо състояние при диагностициране и хоспиталзиране, стадий на рака.
В медицинските среди съществува нагласата, че някои от пациентите с рак са в по-голяма степен предразположени към депресия. Рисковите фактори за това се делят на два вида: свързани с болестта и независими от нея. Някои от свързаните с болестта фактори са следните: депресия по време на диагностицирането с раково заболяване; трудно поддаваща се на контрол болка; напреднало заболяване; ограничена физическа мобилност; панкреатичен рак; несемейно положение. Несвързаните с рака фактори се делят на следните: предишни депресивни епизоди, липса на семейна подкрепа; други стресогенни жизнени събития; фамилна история на клинично доказана депресия; предишни опити за самоубийство, история на алкохолна или лекарствена зависимост; наличието на други заболявания, които предизвикват симптоми на депресия (инсулт, сърдечен удар).
В изследвания върху депресията на раково болни с Trask се установяват различни по сила депресивни прояви в зависимост от стадия на заболяването. Определящи фактори са болката и постепенната загуба на уменията и способностите за справяне с ежедневните задължения.
Ciaramella and Poli правят извода, че при хора с прогресирало заболяване и метастази съществува корелация между изпитваната физическа болка и депресията. Поне половината от изследваните лица са преживели или преживяват сериозен депресивен епизод. Авторите допускат, че свързаната с прогресиралото заболяване депресия не е ендогенна спрямо рака, а се явява следствие от допълнителни стресогенни фактори какъвто например е изпитваната болка.
Друг фактор, който влияе върху податливостта на депресивни преживявания при раково болните е тяхната индивидуалност. В зависимост от личните особености пациентите преживяват в различна степен стрес и емоционален шок от диагнозата. Установени са различни причини за тези негативни емоции, но водещите са актуализираните въпроси за смъртта и смисъла на човешкия живот, скъсяването на жизнената перспектива, насилствената промяна в плановете, промените в тялото, Аз-образа и самооценката, както и промяна в социални роли, начина на живот, усложнените социални взаимоотношения. В такъв случай може ли да се допусне, че депресията е начин за справяне с непосилния облик на реалността на раково болен пациент? Една мъчителна и жестока реалност на болка, страдание, тъга и страх от наближаващия край. Не е ли това специфична несъзнателна защита и път за бягство от нечовешката мъка? Изолирането от света може ли да се разглежда като предварително изживяване на мъчително сбогуване на най-ценното за всеки човек?
В действителност се оказва, че не всички раково болни пациенти изпадат в тежка форма на депресия, която да възпрепятства изпълнението на ежедневните им задачи. Всеки човек по различен начин ще възприеме новината, че е болен от неизлечима болест. Тъгуването и унинието са нормални човешки реакции при кризисна ситуация, каквато е диагностицирането на рак. За да се "събере" човек отново себе си и да поведе целенасочена и ефективна борба с болестта е необходимо първо да освободи съзнанието си от негативните емоции. Процесът на изцеление на Аз-а включва символичното преживяване и изстрадване на собствения край., открито признаване и приемане на широката гама от емоции, пораждащи се в живота с раково заболяване - от диагнозата, през лечението, до желаната ремисия и/или смъртта.
