Днес хората нямат нужда от съвети, а аз като психолог избягвам да съветвам.
Хората днес имат нужда от подкрепа, разбиране и отношение.
Те имат нужда от информация и умения , за да знаят как да запазят физическото и психическото си здраве.
1. Не се подавайте на напрежението.
В момент на стрес човешкото тяло произвежда и трупа повече адреналин. Основната роля на адреналина е да подготви организма за справяне с възникналата ситуация. Той влияе също и на емоционалното състояние. При засилено производство на адреналин, най-честите симптоми са: силна бледост, потене, гръдни спазми, пристъпи на тревожност, повишено кръвно налягане. Толкова сериозна вълна от емоции и многократни стресови ситуации създават усещане за апатия и неспособност да се разсъждава ясно и последователно. А в момента знаем, че нивата на този стрес са много високи и стимулират развитието на различни болестни състояния, като болестите на сърцето. Хроничният стрес от своя страна може да отключи или обостри диабетни състояния. Вредният стрес, който получаваме всеки ден в условията на ограничения, може да даде своите хронични отражения, ако му се поддаваме. От това, което ми казват хората по телефона, установявам, че хроничният стрес се задълбочава. Главоболието също е често срещано физическо състояние, като следствие от психическото натоварване и тежката тревожност. Стресът причинява не само главоболие, но и напрежение в областта на шията и дълготрайна мигрена.
2. Фокусирайте се върху положителното.
Когато сядаме на кафе, вместо да говорим с човека до нас, ние забиваме поглед в телефона или снимаме храната си. И така света пълен с положителни емоции изчезва зад фокуса на самоизолирането.
3. Говорете за чувствата си.
Говорете за чувствата си, за това, което изпитвате в момента – за страховете си. За да усетите, че не сте сами. Защото, когато споделяме страховете и чувствата си, когато говорим за проблемите си и когато видим, че и други хора имат подобни проблеми на нашите, ние ги приемаме по-лесно и постигаме равновесие. Затова, изпитате ли необходимост, свържете се със свой близък, който би ви изслушал. Ако няма такъв човек, има и професионална помощ.
4. Правете упражнения за отпускане.
Много е важно хората да ограничат премислянето. Защото много често, когато започнем да се себеанализираме и да се вглъбяваме в себе си, започваме да градим тревожност и да създаваме „филми на ужаси“ в главата си, които ни карат да се чувстваме зле. Важно е да се правят прости упражнения за отпускане, да се медитира. И да не се забравя, че всичко в този свят е процес, който има начало и край. Въпросът е как ние ще преминем през този процес?
Най-простият начин е като повярваме в собствените си сили
или да потърсим помощ!
Радост Овагимян
