Не сте сами! Облегнете се на нас!
Разбиране на траурния процес
Динамичен процес на работа, в който целта е приемане на случилото се, трябва да включва малък и понякога никакъв контрол от страна на специалиста над динамиката на процесите в двойката родители. Основни пунктове за работа могат да включват:
Често при съобщаване на новината за смърт на дете, родителите реагират със силно отричане поради неспособността да се оцени събитието като реално.
Първоначалният шок от събитието води със себе си липса на усещане за болка от загуба. Опечалените родите често не са в състояние да изпитат пълният емоционален спектър, който може да включва гняв, вина, страх и т.н. За съжаление близките и познатите се отдръпват от тях, спират общуването си с тези родители и често наивно изчакват те да се върнат към предишния си начин на функциониране, за да подновят комуникацията. Тази внезапна загуба на внимание довежда родителите до допълнителна изолация, която протрахира траура.
Високата активност към детето от страна на родителите прераства в пълното бездействие на мъката – отговорността и динамиката се заменят от пустош. През последващия период на приспособяване родителите се срещат лице в лице със своята всекидневна безпомощност и организиране на новите отговорности.
Тъгуващите от загубата родители понякога вярват, че ако „пуснат” траура това би било позорящо паметта на детето им. Изследвания в тази област посочват, че процесът на траур включва не само приемане на загубата, адаптиране към нея и връщане към предишно функционирано, но също и промяна на свързаността с и отношението към починалото им дете.
Скръбта на майката и на бащата
Траурът на майката и на бащата има известни различия. Традиционно в нашият социо-културен контекст се очаква от мъжа да бъде силен и дори без емоционални реакции. Бащите имат склонност да считат, че те трябва да се справят с трудностите и да вземат решенията; това обаче може да има трайни въздействия (негативни) върху семейството; затова е важно за родителите да направят тези неща заедно.
Бащата от едната страна на семейството, изразява емоциите и преживяванията си по индивидуален начин – едни са открити, други по-затворени, трети се движат в напред и назад в тази полярност. Бащите обикновено се страхуват, че ако изразят своите емоции това „…ще затрие здравия им разсъдък”. За много бащи гневът е базов емоционален фон след смъртта на детето им.
Майчината реакция често е по-емоционална от бащината, но и тук не можем да посочим общ фактор на реагиране, който е общ за всички майки.
Загубата на дете предизвиква изключителни сътресения в и за връзката на двамата родители. В съкрушението си те често са самотни, макар и заедно; неразбрани, макар и споделяйки. От първа необходимост е комуникацията, изговарянето, споделянето на близост, изразяването на собствените потребности и чувства. По този начин може да се изгради вторична среда за преживяване на общата човешка трагедия от загуба на скъпоценното, често осмислящо съществуването дете. Загубата на дете е загуба на надеждата за бъдещето, което изглежда като че ли никога няма да се случи. Когато умира дете, надеждата е загубена. Родителската двойка трябва да премине заедно през своите моменти на динамичност и застой, на мъка и тъга, на индивидуалност и колективност, за да открият отново надеждата в бъдещето.
/Записки Доц. Шопова /
подготовка на материал :
Радост Овагимян
