Какъв странен навик : Оправдавам се на продавача, защото купувам зеления пуловер, когато той ме посъветва да купя червения; току-що съм си купила рокля, никой не ме пита за нищо, но все пак се оправдавам: „Това е, защото нямах какво повече да облека“.
Постоянното оправдаване може да бъде отражение на дълбока тревожност, лошо самочувствие, всичко друго, но не и нещо приятно в живота .
Оправдаваме се пред приятелите, пред партньорите, пред колегите – навсякъде и по всяко време.... Понякога се оправдаваме защо не сме по-безкористни, по-доброжелателни…. накратко, че не сме идеални. Но всъщност някой изисква ли го от нас, и длъжни ли сме да сме идеални? Идеални ли сме?
Когато оправданието се превръща в натрапчива нужда, често това компенсира липсата на самочувствие: търсим на всяка цена да спечелим съгласието на другия, да му покажем, че сме някой , че правим добро нещо, защото в крайна сметка ние самите не сме убедени в това . Да се оправдаем означава да дадем на събеседника си подробности, за да може той сам да преценява достойнствата на нашето решение, сякаш ние отричаме правото да бъдем единствен съдия. При най-малкия акт на удоволствие човек се чувства виновен и се чувства длъжен да оправдае егоистичните си действия, сякаш правенето на добро е престъпление.
Оправдавайки се, създаваме впечатление, че имаме за какво да обвиняваме себе си. Грешим ли? И ако сме направили грешка, не е ли по-удачно просто да приемем, че не сме перфектни и да не търсим извинения.
Нашето поведение заслужава ли обяснение? Наистина ли нашият събеседник трябва да чуе причините, поради които се оправдаваме?
Всъщност ако не сме помолени, не е нужно да даваме обяснение.
Опитът да се стремим или да се вписваме в идеален образ е изтощително и най-вече безполезно.
Нуждата ни да се оправдаваме често се събужда пред авторитети: нашите началници на работа, приятел, чието одобрение е важно за нас...
Чували сме да ни казват: „Не е нужно да се оправдаваш “. Тези изказвания, които ни се струват толкова ценни, могат да станат доста уморителни за тези около нас, защото няма как да ни го повтарят непрекъснато. Дългите оправдателни изречения са изтощителни и неудобни и за всички.
Да се оправдаваме пред някого означава също да му покажем своите недостатъци. В основата си хората, които се оправдават през цялото време, обвиняват себе си, че са толкова лесно повлияни и уязвими към преценката на другите.
Нашите съмнения са друг повод за нашите оправдания. Те са свързани с това как ще ни приемат, как ще ни разберат, как ще ни оценят, ще ни отхвърлят ли, ще ни обичат ли въпреки това и т.н.
За щастие, житейския опит може да ни помогне да видим нещата по различен начин. Въпреки че, понякога за някои хора е необходим цял един живот, за да се освободят от диктата на обществото и да приемат себе си такива, каквито са. Но вие не сте сред тях, нали ….?
