От край време учените са обучени да отхвърлят като странни аномалии случаите като на онова момче, което доктор Албърт Мейсън през 1952г. се опитал да излекува от ихтиоза (смъртоносно генетично заболяване) като използвал съзнанието и подсъзнанието на момчето. Неговата статия предизвикала сензация (Mason1952). Започнало да се тръби по всички медии и той се превърнал в магнит за пациенти страдащи от редки смъртоносни болести. Но в крайна сметка се оказало, че опита му с момчето не е панацея. Той не успял да повтори резултатите, които бил постигнал с момчето. ЗАЩО? Как е възможно съзнанието да промени генетичното програмиране, както се е случило с гореспоменатия случай? Всъщност виждаме, че материята и енергията са взаимносвързани. Логичният извод е, че съзнанието (енергията) и тялото (материята) са взаимносвързани по подобен начин, въпреки, че в течение на стотици години западната медицина упорито се опитва да ги раздели. През XVII век Декарт отхвърля идеята, че съзнанието оказва влияние върху физичните особености на тялото. Неговата идея е, че тялото е направено от материя, а съзнанието от неидентифицирана, нематериална субстанция. Тъй като не може да определи какво е естеството на съзнанието Декарт спира да търси отговор. Ако само материята може да въздейства върху материя, как е възможно нематериалното съзнание да е свързано с материалното тяло? Традиционната биомедицина, която се основава научно върху материалната вселена на Нютон, приема с готовност разграничаването между съзнание и тяло, което прави Декарт. От медицинска гледна точка би било много по-лесно да се лекува механичното тяло, без да трябва да се взема предвид обитаващият го дух. Реалността на квантовата вселена свързва отново онова, което Декарт разделя. Да съзнанието (енергията) произтича от физичното тяло, както е смятал Декарт. Само,че новото разбиране за механизмите на вселената ни показва, че физичното тяло може да се повлияе от нематериалното съзнание. Мислите – енергията на съзнанието - директно въздействат върху начина, по който мозъкът контролира физиологията на тялото. Мисловната енергия може да активира или да възпрепятства дейността на протеините, които предизвикват функциите на клетката. Истината е, че канализирането на силата на вашето съзнание, може да има по-голям ефект понякога от лекарствата, които сте програмирани да вярвате, че се нуждаете. И така може би е добре да помислим дали мислите (енергията) нямат по-ефикасно въздействие върху тялото (материята) от химичните вещества, понякога???
Радост Овагимян