"Правилният момент да започнете не е утре или следващата седмица, а сега."
-Арнолд Джоузеф Тойнби-
Никой не може да ни лиши от нашата автономия, защото имаме право да бъдем свободни, стига да уважаваме другите.
Омръзна ми хората да ми казват какво да правя или, да ми казват дали е добро или лошо или все някой да идва и да ми казва как трябва да правя нещата и как не. Отсега нататък ще си позволявам това, от което имам нужда, без да чакам разрешение.
Намирам за много градивно, че близък човек се опитва да ме посъветва, КОГАТО ИМАМ НУЖДА ОТ ПОМОЩ.
Имам своите вкусове, лични преживявания, своя йерархия на ценности. Никой не знае по-добре от мен през какво съм преминала, какво ме е накарало да бъда или да мисля по този начин, а не по друг начин.
Никой не може да ме лиши от автономията ми, защото имаме право да бъдем свободни, стига да уважаваме другите.
Нямам нужда да разбират причините ми: имам нужда да ги уважават с обич.
В ежедневните си решения мога да правя грешки, разбира се, но ние се раждаме с възможността за грешки и добродетелта да се учим от тях. Да кажем, че искам да се възползвам от цената да опитам нещо ,въпреки че някой друг смята, че не е наред.
Решаващата дума, която ме тласка да изследвам света, принадлежи на мен.
Емоционалните рани са цената, която всички трябва да платим, за да сме независими.
Ако не направя нещо, за което мечтая или намирам за правилно и се оставя да бъда разубедена от други, накрая може да има не нараняване, а съжаления.
Единственият начин да придадем смисъл на това, което правим, е да действаме според това, което носим дълбоко в себе си.
Вярно е, че в настоящия момент е болезнено някой да се намеси там, където не е повикан. Другият човек ще ви даде мнението си, ще ви съди и ще забрави.
Времето минава твърде бързо: не искам да правя нещо за "каквото казват хората". Нямам време да се чувствам зле, защото някой смята решенията ми за грешни. Накратко, време е да потърся това, което ми трябва и да си дам възможност да го изживея.
