Първото, което си казваме е: "Заедно ще сме завинаги, докато смъртта ни раздели и разпилее дните ни."
В това обещание има много надежда, вяра и любов. За съжаление с дните ни заедно, забравяме. Натрупваме гняв, често се разочароваме.
Започваме да мислим, какво се случи? Къде отиде човекът, в който се врекох? Там е, но .... сме забравили да дадем необходимото пространство в нашето "заедно" пространство толкова голяма, че да може вятърът да танцува помежду ни. Да се обичаме, но.... да не правим от любовта си верига. Нека любовта ни да бъде като море, което се движи свободно между двата бряга на душите ни. Нека се опитаме да се научим да пълним чашата на другия, но.... да не пием от една чаша.
Добре е да даваме и подкрепяме,но ...... "да не ядем от един и същи комат". Трудно е да разбираме, без да танцуваме, без да се радваме и за това, танцувайте с любимият човек,
но....... нека всеки има своето време, в което остава сам понякога, също както са отделени една от друга струните на китарата, но....... за едно правят музика.
Обичайте без да позволявате любимият човек да остане в сянката ВИ, само така ще може да запазите думите:
"Заедно ще сме завинаги, докато смъртта ни раздели и разпилее дните ни."
