Какво всъщност е зависимостта? Прищявка, каприз, недоразумение, резултат от грешно възпитание, последствие от влиянието на средата и компанията? Всъщност зависимостта би могла да се разглежда като симптом, отговор на психиката на индивида, на нещо случващо се много по-дълбоко в нейните пластовете. Това, което виждаме като проявление и което наричаме „зависимост“, е само на повърхността и то е отражение на нарушения и затруднения, настъпили при много по-сложни и динамични процеси. Ако трябва да търсим корените на зависимостта, бихме могли да кажем, че те са „покълнали“ още в ранните етапи на детското психосексуалното развитие, като някои автори и изследователи търсят и откриват наченки за формирането на това състояние дори и преди това. Наркозависимостта е бичът на младото поколение. Много млади хора, бягат от реалния свят, който не могат да приемат поради много причини: загуба на близък, липса на контакт с родителите, вътрешна и външна неудовлетвореност, групов натиск, модели на подражание, липса на умения за адаптация - „Адът това са другите”.
Психичните и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества е изключително голяма група от твърде различни разстройства. Общото, което ги обединява е тяхната обусловеност от използване на едно или друго упойващо, сънотворно, стимулиращо или друго вещество, предизвикващо удоволствени преживявания. Сходството помежду им се състои и в по-бавно или сравнително бързо засилване на желанието за повторна консумация. Тази потребност в част от случаите се превръща в необходимост. Налице е не само привикване, но и пристрастяване към веществото. Отнемането или спирането му предизвиква т.нар. тъканен глад, т.е. нарастване на потребността от тях и поява на психичен и телесен дискомфорт. Тъй като TE въздействат върху цялостната психична дейност се обозначават като психоактивни вещества
Как се диагностицира ЗАВИСИМОСТТА?
Разглеждат се долуописаните показатели (по МКБ 10) и ако три или повече от тях са заедно през последната година, се установява наличие на зависимост.
Зависимостта може да се диагностицира и уточни, като се определи настоящото състояние на зависимия: употребява; не употребява понастоящем; не употребява, но се намира в защитена среда /болница, терапевтична общност, затвор/, под клинично наблюдение на поддържащо или заместващо лечение - субституираща програма с метадон; понастоящем употребява /активна зависимост/; епизодично употребява;
Прекъсването на употребата при установена зависимост не изключва зависимостта.
Зависимостта се дефинира и като дезадаптивна употреба, довела до клинично значими дисфункции. При този етап всичко свързано с употребата на ПАВ постепенно измества другите жизнени интереси и ценности. Спада интересът към неща, които преди това са били важни и интересни. Приятелският кръг се променя. Старите приятели, които не употребяват вещества, постепенно се отдръпват и се сменят с други, повечето от които също се дрогират и в тази субкултура употребата е част от социалните ритуали и норми. На този етап човекът е изправен пред изключително труден избор – дали да продължи употребата и по този начин да бъде приет от групата на употребяващите или да спре, но да бъде отхвърлен. Затова, при липса на други поведенчески алтернативи, употребата най-често продължава и се появяват първите психологически и социални проблеми. Кръгът на поведенческите опции се стеснява все повече, а заедно с това намалява и възможността за вземане на рационални решения. Вземането на вещества вече има за цел не само да предизвика очаквания физиологичен ефект, а придобива и много по-дълбоко значение – веществото постепенно започва да изпълнява загубените социални функции на общуване и принадлежност към групата. Човек вече сам си търси и купува веществото. Рязко се увеличава и употребяваното количество, тъй като се развива и толеранс към веществото – организмът свиква и започва да иска още. На този етап човек периодично опитва промяна. Опитва да докаже, че може да контролира и владее ситуацията. Обикновено се затваря вкъщи, пие хапчета. Това може да продължи 3–4 дни, но посяга към телефона, обажда се на дилъра и обикновено повишава дозата. От здравословна гледна точка е налице сериозен проблем със съня и храненето. Веществото се явява храна и е налице силно влечение и дискомфорт без него. Възможно е попадането в рискови ситуации, последствията от които могат да бъдат нежелана бременност, кръвно преносими инфекции, полово предавани болести, пътни злополуки и други. По отношение на дейността – лошо изпълнение на работата, увеличаване на отсъствията от работа или училище. От финансова гледна точка се появяват много дългове, нужни са все повече и повече средства за осигуряване на веществото, започват и престъпленията (кражби, грабежи, изнасяне на вещи от дома). Единствената мисъл е да се осигури дозата. Обикновено и близките разбират в този период за наличието на проблема. Започват конфликти в семейството и с други близки хора. От гледна точка на чувствата – от еуфория до тежка депресия. Познанието за етапите при формиране на зависимост има значение предимно от практическа гледна точка за последващите интервенции със зависимите.
Употреба, Злоупотреба, Зависимост- (маска на загубата )
1.1 Употреба
Употреба е вземането на психоактивно вещество в малко количество за кратък период от време. Мотив за приемане на вещество е най-често подражанието, любопитството, забавата, търсенето на силна позитивна емоция. Терминът „употреба” се използва, когато става въпрос за малко количество психоактивна субстанция и кратък времеви интервал. Употребата бива:
При експериментиране подрастващите са любопитни и желаят да опитат психоактивни вещества (ПАВ), за да разберат какво е тяхното въздействие. Много често това се случва под влияние на приятели в компания. Водещите фактори на този етап са любопитството (какво ново ще се случи), натискът на средата и ситуацията. Щом като вече е задоволено любопитството, младият човек може да прекрати употребата или пък още на другия ден може да има повторен прием. Експериментирането може да продължи от няколко седмици до месеци. На този етап младият човек взема вещества, само когато му предложат, и се научава да преживява еуфорията чрез групата, която има голямо влияние. Здравословното състояние почти не се променя. Дейността (работа/училище) не е засегната, освен различни поведенчески отклонения (бягства). От финансова гледна точка няма повлияване, тъй като веществото в повечето случаи се предлага безплатно. (Т. Станкушев, „Наркомании”,1998)
1.2. Злоупотреба
Злоупотреба е постоянното упорито използване на дроги в дози над допустимите, с тенденция за увеличаване, за да се получат отново желаните ефекти. Приемът продължава, въпреки свързаните с това негативни ефекти – телесни, психически и социални. Вредната употреба е свързана със сериозна дезадаптивност на поведението. Злоупотребата е обект на критика от страна на другите. Сама по себе си вредната употреба на дадена психоактивна субстанция и нейното неодобрение от страна на обществото, дори отрицателните социални последици, които тя носи, не са достатъчни, за да бъде диагностицирана като такава. Тази оценка изисква наличието на действителни увреждания на психическото и физическото състояние на употребяващия психоактивни вещества именно вследствие на тази употреба.
1.3. Зависимост
Зависимостта е качествено променено състояние, което вече не е въпрос на избор, желание или морал. Човек неочаквано се оказва в омагьосан кръг, описан простичко от Екзюпери в „Малкият принц”:
„Защо употребяваш ПАВ?
За да забравя.
Какво да забравиш?
Да забравя, че се срамувам.
Защо се срамуваш?
Защото употребявам ПАВ.”
Зависимостта е съвкупност от физиологични, психологични, поведенчески процеси, при които употребата на психоактивни вещества е от основно значение за зависимия. Основната характеристика на зависимостта е желанието – силно, често, непреодолимо, да се приема определено вещество или комбинация от вещества
Злоупотребата с алкохол е свързана с прекомерна и неконтролируема консумация, която значително влияе върху способността на човек да извършва обичайните си дейности на работа и у дома и което може да има сериозни последици за общото му здравословно състояние. Алкохолизмът още в началния си стадий се характеризира със загуба на контрол при приема на спиртни напитки. Човек не може да се спре, след като е приел определена доза алкохол и продължава да пие до пълно опиянение или даже припадък. Към другите признаци добавяме завишено влечение към алкохол, нарастване на приеманите количества, поява на бели петна в паметта след употреба на спиртни напитки, загуба на рефлекса за повръщане.
Вторият стадий се характеризира с непреодолимо влечение към алкохола. Продължава да се увеличава толерантността към високи дози алкохол. На фона на пълна загуба на количествен контрол на изпитото, се появява и загуба на ситуационния контрол – т.е. болният може да употреби алкохол даже в недопустима ситуация. Друг признак на втория стадий е махмурлукът или абстинентният синдром. Болният е с изразени психосоматични разстройства – понижено настроение, изпотяване, сърцебиене, повишаване на кръвното налягане, липса на апетит, гадене, жажда, треперене на ръцете, световъртеж и др. При алкохолизма от втори стадий се променят и формите на опияняване – започват запоите – краткосрочни и дългосрочни, постоянното и промеждутъчно пиянство.
В последния стадий на алкохолизма отпада способността да си пият големи дози алкохол. В третия стадий алкохоликът се превръща от буен в тих. Загубата на количествения контрол настъпва след малки дози водка или бира. Махмурлукът настъпва дори след неголеми количества употребени спиртни напитки. Болният върви към пълна личностна деградация. Загубен е интересът към живота, загубено е мястото в социума, апатията го е обзела напълно.
Алкохолизмът може да бъде стопиран, но не само с извеждане от запой и закодиране. Трябва зависимият човек да бъде научен отново да живее без алкохол, да решава възникналите трудности по други начини.
Пристрастяване към тютюна-Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на тютюн мкб F17
Психичните и поведенческите разстройства, дължащи се на употреба на тютюн, представляват тежък социален проблем. Тютюнопушенето е основна причина за преждевременната смъртност в Европа. България се нарежда на едно от първите места в Европа по брой на пушачи. Установено е, че разпространението на тютюнопушенето нараства сред всички възрастови групи, с изключение на възрастовата група 75 и повече години. Нараства делът на пушачите сред младежите във възрастовата група 15-24 години. Най-разпространено е пушенето сред лицата на възраст 25-44 години.
Никотинът е психоактивната компонента на тютюна и има ефект върху централната нервна система. Никотинът блокира свързването на ацетилхолина с постсинаптичните неврони на мозъка. Когато това се осъществи, се стига до ексцесивна стимулация на лимбичната система на мозъка. Това е причината, поради която пушачите изпитват чувство на еуфория, след като изпушат цигара. Освен че инхибира отделянето на ацетилхолин, никотинът предизвиква отделянето на глутамат и допамин. Допаминът се намира в лимбичната система и контролира емоционалните отговори.
Основни понятия, които се използват в научната литература, са:
Диагностичните критерии за никотиновата абстиненция са: дисфорично или депресивно настроение, нарушение на съня, напрегнатост или страхово-тревожно изживяване, гневен афект, трудна концентрация, неспокойствие, тахикардия, повишен апетит и увеличение на теглото.
Лечението на психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на тютюн, и на тютюнопушенето се извършва в специализирани амбулаторни кабинети. Най-разпространените методи за лечение са, както следва:
Пристрастяване към канабис - Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди мкб F12
Психичните и поведенческите разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди, представляват сериозен обществен проблем. Канабисът е най-широко използваното в света наркотично средство. Неговият еуфоричен ефект е познат от хиляда години. Наркотична му активност се определя почти изцяло от съдържанието на веществото тетрахидроканабинол (ТНС), най-активна от общо над 400 съставки. Продуктите на индийския коноп (Canabis indica) се получават от различните части на растението и имат различно съдържание на ТНС.
Доказано е съществуване на рецептори за въздействието на канабиса. В голяма концентрация те са открити в базалните ганглии, в хипокампа и в малкия мозък. Употребата на канабис довежда до развитие на толерантност и психологическа зависимост, но не и на изразена физическа зависимост. Симптомите на абстиненция се свеждат до повишаване на раздразнителността, безпокойство, безсъние, безапетитие и гадене. Когато канабисът се пуши, еуфоричният ефект се появява след няколко минути, пикът е на около 30-та минута и продължава 2-4 часа. Канабисът може да се приема и през устата под формата на различни храни, но тогава неговото действие е 2-3 пъти по-слабо в сравнение с това, когато се пуши. Най-често срещаните соматични ефекти на канабиса са разширяването на кръвоносните съдове в конюнктивите и лека тахикардия. Високите дози могат да предизвикат ортостатична хипотония. Повишеният апетит и сухотата в устата са също често срещани симптоми на интоксикацията с канабис. При пушенето се инхалират същите канцерогенни хидрокарбонати, които се съдържат и в обикновената цигара. Затова пушещите често канабис са в потенциален риск да развият рак на белия дроб. Продължителната употреба на канабис може да доведе до атрофия на мозъка, повишена гърчова готовност, хромозомни аберации, родови дефекти, увреждане на имунната система и дисрегулация на менструалния цикъл. Тетрахидроканабинолът спада към предизвикващите психози вещества, т.е. една латентна психоза може да се отключи след по-продължителна употреба на канабис. Клиничната картина е шизофреноподобна.
При интоксикация с канабис се засилват възприятията по отношение на външни стимули, те стават с ярки цветове, появява се субективно усещане за забавяне на времето, а високи дози на канабис могат да предизвикат деперсонализация и дереализация. Не бива да се шофира 8-12 часа след употребата на канабис.
При интоксикационен делир се наблюдава увреждане на когнитивните и изпълнителни функции. Дори умерени дози канабис причиняват увреждане на паметта, перцепцията, двигателната координация и вниманието.
Лечението на психичните и поведенческите разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди, най-често се свежда до индивидуална, фамилна и групова психотерапия. При някои пациенти с тревожни и панически симптоми се предписват анксиолитици, а там, където има депресивни прояви, е препоръчително специфично антидепресивно лечение.
Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на кокаин мкб F14
Психичните и поведенческите разстройства, дължащи се на употреба на кокаин, много често водят до упадък на личността.
Кокаинът е алкалод, изолиран от Erythroxylon coca, храст, който вирее в Южна Америка. Кокаинът е един от най-бързо създаващите зависимост наркотици. Има и локално обезболяващо действие, но главно се използва като стимулант. Най-честият начин на употреба на кокаина е чрез смъркане през носа под форма на бял прах. Понякога кокаинът се смесва с амфетамин. Пушенето е друг начин за употреба на кокаина, най-често на свободната му база - crack cocaine, който е значително по-силен и създава зависимост за много кратко време. Освен това кокаинът може да се прилага чрез инжекции - подкожно и венозно. Приемането му през устата чрез дъвкане е най-рядко, защото е с най-малък ефект.
Кокаинът блокира обратната резорбция на допамина, което води до повишаване на концентрацията му в синапсите и до повишена активност на Д1- и Д2-допаминовите рецептори.
Най-честите ефекти на кокаина са появата на добро самочувствие, бъбривост, еуфория и възбуда. Ниските дози кокаин подобряват мисленето, паметта и вниманието. Високите дози предизвикват интоксикация с прояви на психомоторна възбуда, раздразнителност, агресивност, импулсивно и опасно сексуално поведение. Често се наблюдава и тахикардия, хипертония и мидриаза. Описани са случаи на остра рабдомиолиза, остра бъбречна недостатъчност, тежка чернодробна дисфункция, епилептични гърчове и др. След спиране на употребата на кокаин или след остра интоксикация се наблюдават симптоми на тревожност, раздразнителност, депресия, отпадналост. Описани са и суицидни изживявания. По време на абстиненция желанието да се вземе кокаин е изключително силно, за да се отстранят неприятните усещания. За тяхното елиминиране често се прибягва до употреба на алкохол, седативни и сънотворни средства и анксиолитици. При хронична интоксикация пациентите са активни, раздразнителни и хаотични. Трудно се концентрират, а мисленето им е ускорено.
Често пъти, при психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на кокаин се наблюдават и параноидни налудности, слухови и зрителни халюцинации. По време на интоксикация могат да се развият хипоманийни или манийни епизоди, а по време на абстиненция - депресивни. Употребата на кокаин по време на бременността може да предизвика увреждане на плода, аборт или токсични прояви на новороденото.
При остра интоксикация се прилагат бензодиазепини във високи дози. Хроничната интоксикация изисква спиране на употребата и симптоматично лечение с бензодиазепини, антидепресанти и анксиолитици. Успешно се прилагат и допаминергични агонисти. Те редуцират влечението, повишават енергията и подобряват съня. За превенция на рецидивите се прилага психотерапия - когнитивна, поведенческа. Психологичните интервенции включват индивидуална, групова и фамилна психотерапия. Подкрепящата групова терапия се осъществява посредством клубовете на анонимни наркомани.
Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на други стимуланти (включително кофеин) мкб F15
Психичните и поведенческите разстройства, дължащи се на употреба на други стимуланти (включително кофеин), са често срещани разстройства. Психостимулантите са група вещества с различен химичен строеж, които предизвикват усилване на психичната и телесна активност, потискат умората и повишават настроението.
Към психостимулантите спадат:
Всички амфетамини се приемат през устата и имат бързо начално действие. Класическите амфетамини се приемат чрез венозно инжектиране и действат почти незабавно. Интоксикации могат да възникнат при умишлено приемане на по-големи дози, при използването им като допинг средство от спортисти и при предозиране.
Острата интоксикация се характеризира с прояви на сухота в устата, гадене, коремни болки, повръщане, диария, безапетитие. Може да се наблюдават и сърдечни смущения - тахикардия, аритмия, артериална хипертония, широки зеници. При изключително тежки интоксикации настъпват количествени нарушения в съзнанието, понякога се наблюдават епилептични припадъци и белодробен оток. Хронична интоксикация се получава при продължително приемане на високи дози амфетаминови препарати. Клиничната картина включва повишено настроение, ускорено мислене. Към психостимулантите се развива психическа зависимост, но не и физическа. Абстинентният синдром е слабо изразен и се проявява с потиснато настроение, отпадналост, повишен апетит, нарушен сън и тесни зеници. При интоксикация, както и по време на абстиненция, могат да се развият остри психози с маниоподобна симптоматика. Като усложнения при хронична злоупотреба са наблюдавани психоорганични синдроми, мозъчно-съдови кръвоизливи, тромбофлебити и абсцеси. При здрави хора желаният стимулиращ ефект може да се постигне с дози между 5 и 30 милиграми амфетамин. Леталната доза е около 120 милиграми.
Зависимостта от психостимуланти може лесно да се разпознае по редуващите се състояния на свръхактивност и повишено настроение с такива на бездействие и депресия. Тестуването на урината за амфетамини най-сигурно потвърждава зависимостта към тях.
При остри интоксикации се прилага форсирана диуреза, дихателна реанимация с кислород под налягане. При гърчове се дават антиконвулсанти. При абстиненция е необходимо рязко спиране на приеманото вещество и провеждане на симптоматично лечение с транквилизатори, антидепресанти и при нужда ниски дози невролептици. При хронична интоксикация се изисква спиране на психостимулиращите вещества и започване на индивидуална или групова психотерапия за преодоляване на психологическата зависимост.
При разгръщане на психоза или при риск от самоубийство се налага настаняване на пациента в специализирана клиника за зависимости.
Лечението на психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на други стимуланти (включително кофеин), става с антипсихотици и анксиолитици
Думата хазарт има арабски произход ( „al zahr“ (ал захр, зар, зарове) В англоезичната култура думата „hazard“ означава риск, опасност или шанс. Въвежда се от рицарите - тамплиери след завръщането им от Обетованата земя, където привнасят играта на зарове.
Хазартът е склонността на човека да подлага себе си и околната среда на опасност, включваща невъзможността му да оценява изхода от възникнала ситуация с влагане на пари, ценности и личностен ресурс , в очакване на печалба или някакво преимущество.
Залогът е:
Хазартна зависимост - утвърдена необходимост за правене на залози с цел печалба или постигане на преимущество. Според международната квалификация за болести ICD-10 (International Classification of Diseases and Related Health Problems), заедно с клептоманията и пироманията, хазартът се разглежда като ненормална привичка с кодово название F63.0 (патологично комарджийство). Има сходства между мозъчната активност на зависимите от хазарт и тези със зависимост към вещества, дисфункции на сходни области в мозъка и невротрансмитерни системи (допамин и серотонин).
Хазартната зависимост се определя като дезадаптивно поведение с толеранс и абстинентни симптоми. Според Американската психиатрична асоциация за да се дефинира личността ,като хазартно зависима, е необходимо да отговаря на поне 4 от критериите:
Патологичното разстройство, свързано с хазарта, се характеризира:
Пристрастяване към компютри и интернет
Ако компютърът се разглежда като система от кибер-отношения, най-често се развиват три вида зависимости: към компютъра, към компютърните игри и към интернет мрежата в него.
Зависимостта от компютъра обикновено се открива от околните (роднини, близки, приятели). Като критерии за нейното наличие могат да се посочат:
Компютърната/интернет зависимост се появява много по-бързо отколкото традиционните зависимости: от алкохол, наркотици, храна. Времето за пристрастяване е значително малко - от половин до една година, като интензивността на „общуване” с компютъра е голяма и осъзнава. Това оказва негативно влияние върху неговото поведение. Той загубва собствения си Аз и се подчинява изцяло на потребността от постоянен контакт с него. Става раздразнителен, защото концентрира цялото си внимание и енергия върху това; затваря се в себе си и при опит да бъде отделен използва агресия.
Както при наркоманната зависимост, така и при компютърната, семейството или роднините на човекът който играе, осъзнавайки неговият проблем, проявяват съзависимост. Те не го подкрепят, но за да намалят напрежението в къщи , защото губят контрола си над него, преориентират поведението си и така съдействат за подсилване на зависимостта.
Компютърната/интернет зависимост най-често се проявява чрез пристрастеност към компютърните игри. При тях събитията могат да се повторят в динамика, но самият процес е непрекъснат. До приключването на играта се преминава през логични стадии, които са свързани помежду си, което принуждава играещият да не се отвлича, а да възприема прехода между тях като единен процес. Мотивацията да се приключи играта е свързана с представата за нейната цялостност, тя да бъде завършена и спечелена, за да се постигне желаното удоволствие. Играещият попада във виртуална реалност, която съществува само за него като сложен и подвижен процес. Със своята игра той я конструира, а това стимулира неговата активност. Колкото е по-активен, толкова повече субективизира тази виртуалната реалност и се отдалечава до реалната. Зависимият смесва тези две реалности и резултатът от това е загубата на чувството за реалност.
Важен елемент за привличане на вниманието към играта е предоставянето в компютърния пакет от игри, на възможности за избор на програма за разработване на собствен сценарий за преминаване от едно ниво на друго или създаване на собствени персонажи, смяна на звуковите ефекти и времетраене на нивото. Това стимулира усещането за творческо начало и провокира задълбочен творчески процес, който приобщава още повече играча към играта. Зависимостта се засилва и когато в играта участват повече играчи, които имат същите потребности и стремеж за удовлетворяването им. За развитието на зависимост голямо влияние оказва и съперничеството в играта, което предполага непрекъснат процес на сравнение, поради желанието за победа, което също допринася за засилване на зависимостта. Подобен стремеж поощрява многократност на участията и адиктът привиква да търси предизвикателството в победата срещу някого в играта. Тази си нагласа пренася след това в реалните отношения с околните. Така от една страна играещият бяга от реалността в играта, а от друга пренася игровите ситуации в реалния живот. Това е пътят по който повишава самооценката си и удовлетворява потребността си от положителни преживявания.
Компютърната/интернет зависимост малко се влияе от възрастта или пола, но се формира в ранните периоди от развитието на личността. Чрез компютърната игра детето първоначално получава само положителни емоции и удоволствие. Когато задейства синдромът на зависимост то се „вживява” в компютърния свят и играта се превръща в единствената му цел. Чрез нея бяга от опеката на родителите, стреми се самостоятелно да взема решение, търси форми за себедоказване и проектира себе си в много от образите на персонажите до които се докосва. Постоянното съприкосновение с компютъра променя физическото му здраве (оплаква се от билки в очите, гърба, главоболие или изтощеност). Започва да отслабва, да отказва храна, сънува кошмари. Изпитва пристъпи на страх, тревога и натрапчиви психични състояния. Пристрастеността променя изцяло отношенията му с околните. То е постоянно сърдито и настроението му се променя само когато е пред компютъра. Всеки опит за отвличане на вниманието води до афективни реакции и дори агресия. Затваря се в себе си и за да се защити използва лъжата (че си готви домашните или общува със съученици). Компютърът възприема като единствения му приятел. Това не става изведнъж, установени са четири стадия на развитие на психичната зависимост към ролеви компютърни игри