Тревожни разстройства

ГЕНЕРАЛИЗИРАНО ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО

Генерализираното тревожно разстройство (ГТР) се среща най-често в кабинетите от първичната здравна мрежа. То е широко разпространено – регистрира се при почти половината от хората с каквото и да е психиатрично или соматично заболяване. Диференцира се трудно. Жените са засегнати около два пъти по-често от мъжете. Тревожността при тези хора е постоянна, неопределена и безповодна. Тя не е свързана нито с панически атаки и техния силен вегетативен дистрес, водещ до страх от настъпване на фатален край или „ лудост “, нито с определен провокиращ обект или ситуация, както е при паническото и фобийното разстройство. Това е причината да и се дава добре характеризиращо я определение – „свободно плуваща тревожност“. Хората се оплакват от непрекъсната напрегнатост, раздразнителност, треперене, стягане на мускулатурата на тялото, тежест в епигастриума. В съзнанието им нахлуват тревожни мисли и опасения, тревожни предчувствия, които се отнасят за тях самите или за близките им, страх от провал, от неуспех, от близки беди. Безпокойствата са свързани с ежедневни обстоятелства (служебни отговорности, финанси, здраве на близки, домакински затруднения, спазване на ангажименти ), изживяват се като неовладими и мъчителни, нарушават значимо трудоспособността, социалните контакти, общото качество на живот. При по-задълбочено интервю пациентите признават, че се тревожат за практически всички аспекти на живота си – здраве, финанси, семейство, работа и пр. Тези тревоги обхващат по-голямата част от деня и не могат да бъдат овладени, макар пациентите да съзнават, че основанията за тях са незначителни. За разлика от ПР, при ГТР тревожността е преди всичко психологична, а изявите на автономна свръхвъзбудимост не доминират в клиничното представяне. Състоянието е по-често при жените. Започва от млада възраст и често се предшества от хронични психо травми. Има голяма продължителност и води до значителни нарушения на социалното функциониране.

ОБСЕСИВНО-КОМПОЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО

Ключовият проблем при ОКР е отговорността: „Аз съм отговорен за предотвратяването на нещо“. При ОКР човек възприема компулсиите/рутуалите като чужди за личността, но не може да си позволи да се въздържи от правенето им. Понякога ритуалите са невидими, свързани са с мисли. Най-съществената характеристика на този вид разстройство са повтарящите се натрапливи мисли и действия. Натрапливите мисли са представи, образи или импулси, които нахлуват в съзнанието отново и отново в стереотипна форма. Те са почти неизменно мъчителни (защото са насилствени или неприлични, или просто защото се приемат като безсмислени) и обикновено пациентът се опитва безуспешно да им се противопостави. Те се възприемат като собствени мисли. Често съдържанието на обсесивните мисли е неприятно за болния, противоречащо на моралните му убеждения (ругателни и богохулни фрази ) и това го води до нарастваща тревожност. Понякога са налице вегетативни признаци на тревожност, но могат да се наблюдават и неприятни усещания за вътрешна или психична напрегнатост, без явни признаци на вегетативна възбуда. Натрапливите действия или ритуали (компулсии) са повтарящо се стереотипно поведение. Те не са удоволствени по своята същност, нито пък водят до изпълнението на полезни по същество задачи. Често пациентът ги разглежда като предпазващи го от някое обективно малко вероятно събитие, причиняващо му вреда, или с което той застрашава околните. Обикновено, макар и не винаги, това поведение се възприема от пациента като безсмислено или безплодно и той прави повтарящи се опити да му се противопостави (при случаи с голяма давност съпротивата може да бъде минимална). В тези многократно повтаряни действия, макар и не винаги, може да се влага ритуално предпазен, магически смисъл. Действията се извършват с определена последователност, с определен брой повторения и ако ритуалът бъде прекъснат или нарушен се започва отново. В противен случай нараства тревожност с мисли за предстоящи беди, които ще сполетят болния или близките му. Всеки човек е преживял натрапливости – натрапващи се мелодии, мисъл, че е забравил да извърши нещо и мъчителна потребност да направи проверка, „ чукане на дърво “ с ритуално – предпазна цел и пр. Това не е проява на разстройство, то не се съпровожда от преживяване на тревожност и чувство на овладяност. Истинските болестни обсесивно – конпулсивни разстройства не са чести – 0, 05 % в общата популация и съставят само 1 % от обръщащите се към психиатричните служби пациенти. Няма полови различия в заболяването.