Психодианостика и психотерапия

Невроразвитийните нарушения (НН) са голяма група различни по характер, обхват и степен на изразеност нарушения на психичното развитие на детето. Те представляват нарушено или забавено развитие на психичните функции, поради увреждане, забавяне в съзряването или дисфункция на структурите на ЦНС. Факторите, които причиняват увреждането, забавеното съзряване или дисфункцията на ЦНС, може да са: 1.вродени (наследствени, генетични, травматични) 2. фактори на средата

Нарушения на комуникацията

Това са голяма група разстройства на вербалната комуникация, поради дефицит в развитието или реализирането на езиковите и/или говорни функции.

В рамките на тази група нарушения на развитието се обособяват следните основни подгрупи:

  • Артикулационно нарушение (Speech Sound Disorder). Тук се включват: дислалия, ринолалия, дизартрия) – това са нарушенията на говора.
  • Нарушения на плавността на речта (заекване, запъване, тахи- и брадилалия)
  • Езиково нарушение (Language Disorder). Тук се включват:  специфично езиково нарушение „дисфазия на развитието) и детска афазия)

 

Интелектуални увреждания

Интелектуалната недостатъчност (ИН) или нарушение на интелектуалното развитие (Intellectual Disability, Intellectual  Developmental  Disorder), по-рано наричана олигофрения, умствена изостаналост , ментална ретардация, е трайно и необратимо нарушение на интелектуалните способности и адаптивното функциониране, в резултат на вродено или придобито в ранна възраст органично увреждане на главния мозък. Страдат познавателните, емоционално-волевите и адаптивни способности на индивида, като най-слабо развити са мисловните процеси.

Разстройство с хиперактивност, дефицит на вниманието

РДВ/Х е невроразвитийно нарушение, включващо 2 групи симптоми:

(1) нарушение на вниманието (невъзможност за съсредоточване),

(2) хиперактивност (прекомерна двигателна активност) и импулсивност.

Някои от децата са с изявена несръчност и лоша координация на движенията. Имат повишен праг на болкова сетивност. Не могат предварително да планират дейността си, чести са изблиците им на гняв и раздразнителност. По правило обаче, интелектуалното им ниво е на средно и над средно равнище.

При част от случаите водещ е дефицитът на вниманието, при друга част – хиперактивността, а при трети достатъчно изразени са и двата симптома. Дефицитът на вниманието се характеризира с кратко време на съсредоточване и повишена разсеяност. Такива деца не могат да завършат започната задача, често допускат грешки, дезорганизирани са и не могат да запомнят инструкциите. Много лесно се отвличат от незначителни стимули.

Хиперактивността се демонстрира с изключителна подвижност, импулсивност, с прекомерна двигателна и вербална активност, които, забележете, изглеждат безсмислени. Тези деца непрекъснато се движат и говорят, безцелно боравят с предмети, почукват с пръсти и т.н. Наличието на много хора още повече влошава поведението им.

Този синдром възниква при увреда, дисфункция или задръжка в съзряването на субкортикалните структури (лимбична система, ретикуларна формация), водещи до нарушаване на взаимоотношенията между кора и подкорие. Някои изследователи считат, че се онаследява, но всеобщо е мнението, че социалните фактори (например патологично родителство) утежняват проявите.

Специфично учебно разстройство

Понятието „ специфични разстройства на развитието на училищните умения “ е пряко сравнимо със „ специфичните разстройства на развитието на речта и езика “. Това са разстройства, при които нормалните начини за придобиване на умения са увредени още в ранните стадии на развитието. Нарушението не е просто последица от липсата на възможност за научаване и не се дължи на някаква форма на придобита мозъчна травма или заболяване. По – скоро се смята, че разстройствата се дължат на абнормности в когнитивното функциониране, които произтичат в по – голямата си част от някакъв вид биологична дисфункция. Всъщност се касае за частична задръжка, засягаща строго определени функции. Причините очевидно са невробиологични, с нарушение в последователността на процесите при изграждането на съответната функция. Разстройствата са важни и поради тежките психотравми, които носят за засегнатите деца. Тези състояния се срещат по – често при момчета, както при повечето други разстройства на развитието.

При поставяне на диагнозата специфични разстройства на развитието на училищните умения възникват пет вида трудности:

  1. Необходимо е да се отграничат тези разстройства от нормалните варианти на училищната успеваемост.
  2. Трябва да се има предвид самият ход на развитието. Това е важно поради два различни фактора: тежест – Изоставане в четенето с 1 година на 7 годишна възраст има съвсем различно значение от изоставане с 1 година на 14 годишна възраст; смяна в структурата на нарушението - Речевото закъснение в предучилищна възраст обикновено се нормализира, доколкото е засегната говоримата реч, но бива последвано от специфично изоставане в четенето, което на свой ред, намалява в юношеството и главният проблем, който остава в началото на зрялата възраст е тежкото разстройство на правописа. Състоянието е същото, но структурата се изменя с нарастване на възрастта.
  3. Съществува затруднението, че училищните умения трябва да бъдат преподавани и научавани. Те не са просто функция на биологичното узряване. Неминуемо училищните умения ще зависят както от семейните обстоятелства и възпитанието в училище, така и от индивидуалните характеристики на самото дете. За нещастие липсва ясен и недвусмислен начин за отдиференциране на трудностите в училище, които са резултат от липсата на достатъчно опит, от тези, дължащи се на заболяване. Има достатъчно основания да се приеме, че това разграничение е действително и клинично валидно, но диагнозата в отделни случаи е трудна.
  4. Въпреки че изследванията говорят в полза на хипотезата за подлежащи абнормности в когнитивното функциониране, трудно е при отделното дете да се разграничат факторите, които причиняват затрудненията в четенето от тези, които произхождат от, или са свързани с лоши умения за четене. Проблемът е в това, че разстройствата на четенето могат да са резултат от няколко когнитивни нарушения. Децата се научават да четат, да пишат, да подреждат правилно буквите и да смятат, когато бъдат запознати с тези дейности вкъщи или в училище. В различните страни децата тръгват на училище на различна възраст, с различни учебни програми, и оттук и очакванията относно уменията, които децата трябва да овладеят на различна възраст, са различни. Това несъответствие в очакванията е по – голямо в началните и основните класове ( до около 11 годишна възраст ) и усложнява изработването на операционални дефиниции за разстройствата на училищните умения, които да имат международна валидност. Въпреки това, във всички образователни системи е ясно, че за всяка възрастова група ученици съществува определено ниво на училищни знания и успеваемост и че някои деца са с по – ниска успеваемост от тези, съответствуваща на общото им ниво на интелектуално функциониране.

 

Разстройство от аутистичния спектър

Разстройствата от аутистичния спектър са генерализирани (обхващат всички психични сфери: когнитивна, личностна и социална) разстройства на развитието и като такива се отнасят към невроразвитийнитe дефицити.

ОБЩОТО между тях е наличието на качествени нарушения на социалните взаимоотношения и на комуникацията, и наличието на ограничен и стереотипен репертоар от дейности и интереси.

Аутизмът е открит от Канер и Аспергер – независимо един от друг, през 1943 г. Канер, а само година по-късно и Аспергер, използват термина „аутизъм“ , за да опишат сходни състояния на аномално детско развитие, засягащи основно поведенческата сфера.

И до днес съществуват доста разногласия относно клиничното дефиниране и обяснение на аутизма – какви симптоми включва, кои са основните му форми, кои са критериите за тяхното диференциране, какви причини довеждат до появата на това тежко разстройство на детското развитие – са само част от все още дискусионните въпроси, касаещи аутизма. Единодушно обаче, се приема, че аутизмът се дължи на мозъчно увреждане или мозъчна дисфункция.

 Много широкото вариране на симптомите между субектите с диагноза “аутизъм”, както по вид, така и по тежест още 60-те години води до раждането на концепцията за нарушения от аутистичния спектър – концепция,  която добива широка популярност през последните 2-3 десетилетия.

Доскоро (включително и в DSM-IV) в аутистичния спектър се диференцираха следните основни форми на аутистични нарушения, за които са типични “триадата  нарушения” – нарушения на социалните интеракции, нарушения на комуникацията, поведенчески нарушения.

  1. Аутизъм (синдром на Канер, класически аутизъм, аутистично разстройство)
  2. Синдром на Аспергер (дефиниран в ICD-10 и DSM – IV като подобен на аутизма, но без езикови и интелектуални нарушения)
  3. Атипичен аутизъм (неспецифизирано по друг начин аутистично разстройство (PDD-NOS).