Невроразвитийните нарушения (НН) са голяма група различни по характер, обхват и степен на изразеност нарушения на психичното развитие на детето. Те представляват нарушено или забавено развитие на психичните функции, поради увреждане, забавяне в съзряването или дисфункция на структурите на ЦНС. Факторите, които причиняват увреждането, забавеното съзряване или дисфункцията на ЦНС, може да са: 1.вродени (наследствени, генетични, травматични) 2. фактори на средата
Нарушения на комуникацията
Това са голяма група разстройства на вербалната комуникация, поради дефицит в развитието или реализирането на езиковите и/или говорни функции.
В рамките на тази група нарушения на развитието се обособяват следните основни подгрупи:
Интелектуални увреждания
Интелектуалната недостатъчност (ИН) или нарушение на интелектуалното развитие (Intellectual Disability, Intellectual Developmental Disorder), по-рано наричана олигофрения, умствена изостаналост , ментална ретардация, е трайно и необратимо нарушение на интелектуалните способности и адаптивното функциониране, в резултат на вродено или придобито в ранна възраст органично увреждане на главния мозък. Страдат познавателните, емоционално-волевите и адаптивни способности на индивида, като най-слабо развити са мисловните процеси.
Разстройство с хиперактивност, дефицит на вниманието
РДВ/Х е невроразвитийно нарушение, включващо 2 групи симптоми:
(1) нарушение на вниманието (невъзможност за съсредоточване),
(2) хиперактивност (прекомерна двигателна активност) и импулсивност.
Някои от децата са с изявена несръчност и лоша координация на движенията. Имат повишен праг на болкова сетивност. Не могат предварително да планират дейността си, чести са изблиците им на гняв и раздразнителност. По правило обаче, интелектуалното им ниво е на средно и над средно равнище.
При част от случаите водещ е дефицитът на вниманието, при друга част – хиперактивността, а при трети достатъчно изразени са и двата симптома. Дефицитът на вниманието се характеризира с кратко време на съсредоточване и повишена разсеяност. Такива деца не могат да завършат започната задача, често допускат грешки, дезорганизирани са и не могат да запомнят инструкциите. Много лесно се отвличат от незначителни стимули.
Хиперактивността се демонстрира с изключителна подвижност, импулсивност, с прекомерна двигателна и вербална активност, които, забележете, изглеждат безсмислени. Тези деца непрекъснато се движат и говорят, безцелно боравят с предмети, почукват с пръсти и т.н. Наличието на много хора още повече влошава поведението им.
Този синдром възниква при увреда, дисфункция или задръжка в съзряването на субкортикалните структури (лимбична система, ретикуларна формация), водещи до нарушаване на взаимоотношенията между кора и подкорие. Някои изследователи считат, че се онаследява, но всеобщо е мнението, че социалните фактори (например патологично родителство) утежняват проявите.
Специфично учебно разстройство
Понятието „ специфични разстройства на развитието на училищните умения “ е пряко сравнимо със „ специфичните разстройства на развитието на речта и езика “. Това са разстройства, при които нормалните начини за придобиване на умения са увредени още в ранните стадии на развитието. Нарушението не е просто последица от липсата на възможност за научаване и не се дължи на някаква форма на придобита мозъчна травма или заболяване. По – скоро се смята, че разстройствата се дължат на абнормности в когнитивното функциониране, които произтичат в по – голямата си част от някакъв вид биологична дисфункция. Всъщност се касае за частична задръжка, засягаща строго определени функции. Причините очевидно са невробиологични, с нарушение в последователността на процесите при изграждането на съответната функция. Разстройствата са важни и поради тежките психотравми, които носят за засегнатите деца. Тези състояния се срещат по – често при момчета, както при повечето други разстройства на развитието.
При поставяне на диагнозата специфични разстройства на развитието на училищните умения възникват пет вида трудности:
Разстройство от аутистичния спектър
Разстройствата от аутистичния спектър са генерализирани (обхващат всички психични сфери: когнитивна, личностна и социална) разстройства на развитието и като такива се отнасят към невроразвитийнитe дефицити.
ОБЩОТО между тях е наличието на качествени нарушения на социалните взаимоотношения и на комуникацията, и наличието на ограничен и стереотипен репертоар от дейности и интереси.
Аутизмът е открит от Канер и Аспергер – независимо един от друг, през 1943 г. Канер, а само година по-късно и Аспергер, използват термина „аутизъм“ , за да опишат сходни състояния на аномално детско развитие, засягащи основно поведенческата сфера.
И до днес съществуват доста разногласия относно клиничното дефиниране и обяснение на аутизма – какви симптоми включва, кои са основните му форми, кои са критериите за тяхното диференциране, какви причини довеждат до появата на това тежко разстройство на детското развитие – са само част от все още дискусионните въпроси, касаещи аутизма. Единодушно обаче, се приема, че аутизмът се дължи на мозъчно увреждане или мозъчна дисфункция.
Много широкото вариране на симптомите между субектите с диагноза “аутизъм”, както по вид, така и по тежест още 60-те години води до раждането на концепцията за нарушения от аутистичния спектър – концепция, която добива широка популярност през последните 2-3 десетилетия.
Доскоро (включително и в DSM-IV) в аутистичния спектър се диференцираха следните основни форми на аутистични нарушения, за които са типични “триадата нарушения” – нарушения на социалните интеракции, нарушения на комуникацията, поведенчески нарушения.