Около една четвърт от населението е засегнато от някаква форма на безсъние (инсомния). Това прави нарушенията на съня едно от най-разпространените оплаквания. Понякога тези нарушения са свързани с определени обстоятелства и не продължават дълго. Ако сънят е по принцип нарушен, това е по-проблематично и намалява качеството на живот на страдащия от безсъние човек.
Сънят ни помага да се възстановим през нощта, за да бъдем в най-добра форма през деня. Здравият сън е свързан с така наречения циркаден ритъм, което е непрекъснато повтаряща се в рамките на нощта последователност от фази на съня. Продължителността на фазите е различна при различните хора. Циркадният ритъм може да се отклони от обичайния си ход, ако повтарянето се прекъсне или фазите станат твърде кратки.
Дефиниция
По дефиниция сънят е нарушен тогава, когато е твърде кратък или твърде дълъг, когато се прекъсва твърде често или не води до възстановяване. С други думи, когато има отклонение от продължителността, цикъла или фазите на нормалния сън. Когато три нощи в седмицата сънят е нарушен и тази схема продължава повече от месец, то тогава засегнатият човек страда от хронично безсъние.
Нарушенията на съня се разграничават по следния начин:
Не всяко нарушение на съня е проблем. Когато, например, е причинено от умора при пътуване със самолет поради смяната на часовите пояси и е в остра форма, то обикновено не е проблематично. Обаче, ако сънят е редовно нарушен или продължава много дълго време, това може да има сериозни последствия. Дълготрайните или в тежка форма нарушения на съня повишават риска от сърдечносъдови заболявания, но дори и леки промени в съня намаляват ефективността на засегнатия човек, пречат на концентрацията му и могат да го направят агресивен или депресивен, или и двете.
Причини за нарушения на съня
Причините за нарушенията на съня са изключително разнообразни. От една страна, семейните или служебни проблеми могат да разстроят съня. Но физиологични и/или психологични заболявания и болки също могат да попречат да човек да се наспи добре.
Нарушенията на съня също могат да се следствие или съпътстващ симптом на редица заболявания, т.е. вторично нарушение на съня, като болки, сърдечно заболяване, психично заболяване и т.н. Могат също да са самостоятелно явление, т.е. първично нарушение на съня, с други думи без физиологична или психична причина. Първичните нарушения на съня могат да са породени от различни причини, като алкохол, лекарства, наркотици и т.н., а също и от смяна на условията на живот или работа на редуващи се смени.
При търсене на причините за нарушения на съня, могат да се разграничат различни фактори:
За много от типовете нарушения на съня има редица действащи едновременно причини. В някои случаи значимостта на първоначалния провокиращ фактор намалява с времето и изчезва напълно, например, ако първоначалната причина за безсънието е заболяване, за което е приложена успешна терапия, но остава нарушеният сън, който сякаш придобива свой собствен живот. В такива случай дори страхът от поредната безсънна нощ може да утежни състоянието.
Действителната причина за нарушение на съня не винаги може да се установи. Така наречената идиопатична инсомния, например, често присъства от детска възраст, при това без разпознаваема причина. Нарушенията на съня в детска възраст могат да са породени от липсата на правилен режим на спане, например, поради това, че родителите са пренебрегнали и не са научили децата си на ритуалите, свързани с ‘време е за сън’ или имат много разнообразен режим на спане, или пък оставят децата да стоят до много късно.
Диагноза на нарушения на съня
Диагнозата на нарушенията на съня е сложен въпрос поради това, че обикновено причините са много различни или далеч назад във времето. Ето защо се използват разнообразни техники, за да се очертае възможно най-ясната картина за естеството на нарушението на съня.
Често в началото на диагностичния процес се използват дневници на съня и въпросници за съня. Засегнатият човек наблюдава собственото си поведение на съня, и отбелязва всичко, което му изглежда уместно или необичайно. Ако има друг човек, който може да наблюдава обективно поведението на съня на пациента, той също предоставя информация. Важните точки в дневника или въпросника са:
Тези подробности улесняват пациента да разкаже свързаното със съня поведение, а за лекаря е по-лесно да получи представа за нарушенията на съня.
За да се направи диагноза, лекарят се интересува от личната история на заболяванията (анамнеза) и се опитва да изясни дали има някакви физиологични нарушения. В хода на снемане на анамнезата, лекарят изяснява също дали засегнатият човек взима лекарства, консумира твърде много кофеин, алкохол, пуши или взема наркотици.
Диагнозата може също да бъде подкрепена от дългосрочни EEG, кръвни изследвания и образна диагностика като ЯМР и КТ, защото дават възможност за по-точни заключения относно типа на безсънието.
Терапия на нарушенията на съня
На хората с дълготрайни нарушения на съня се препоръчва да се консултират с лекар, който ще ги прегледа и ако е необходимо, ще ги лекува. Дори ако нарушението на съня изглежда съвсем обичайно, например, в случая на тежко хъркане или тежка умора, причината трябва да се изясни и когато е необходимо, да се приложи уместната терапия. В противен случай нарушенията на съня могат да започнат ‘самостоятелен живот’ и да доведат до по-сериозни проблеми, които да повлияят на професионалния и социалния живот на пациента, и като цяло на благоденствието му.
Барбитуратите и другите лекарства могат само да облекчат острите симптоми на нарушен сън. Те не са дълготрайно решение. Сънотворните хапчетата не бива да се използват по-дълго от няколко седмици.
Много по-важно е да се установи източникът на нарушения сън и да направи опит главната причина да се премахне. В повечето случаи, обаче, дребни неща като намаляване на кафето, пушенето или алкохола, поддържането на редовен режим на лягане и приучване към заспиване на една страна или, в случай на наднормено тегло, намаляване на телесното тегло, могат да сведат проблема до минимум или дори да го елиминират.
Техниките за релаксация като автогенен тренинг или прогресивна мускулна релаксация могат също да са от полза за по-дълъг сън и по-бързо заспиване. Те не подобряват качеството на съня, така че всъщност не допринасят за възстановителната му стойност. Но ако не подобрят поведението при заспиване, могат поне увеличат продължителността на съня. Най-доброто решение често е комбинация от техники за релаксация и поведенческа терапия.
Сред нарушенията на съня при децата, типични са нощен страх или сънливост, които обикновено са временни и нямат нужда от медицинско лечение. Като правило се ограничават до ясно определена времева рамка в детството и не оказват никакво влияние върху възстановителната стойност на съня. Специално бебетата и малките деца следва да намерят собствения си индивидуален ритъм на сън. През тази фаза от живота ритъмът може лесно да се наруши от промените при растежа и развитието, а нови впечатления и други влияния могат лесно да объркат всичко. Ето защо нарушенията на съня при децата трябва да се лекуват медикаментозно само в най-редки случаи.
Хигиена на съня
В някои случаи терапията на нарушенията на съня включва промяна на хранителните навици или други ежедневни дейности, за да се осигури по-здравословна хигиена на съня:
Ако предприетите терапевтични мерки за намаляване на свързаните със съня дихателни нарушения, като хъркане или апнея, не доведат до успех, може да се използва дихателна маска. Така дихателните пътища се държат отворени по време на съня (маска само на носа и на цялото лице), което помага за избягване на периодите, през които не се диша или се хърка. Индивидуални маски за дишане могат да се осигурят от специализираните лаборатории за изследване на съня.