Социална фобия и прости (специфични) фобии
Група разстройства, при които тревожността се провокира само от или предимно от някои добре определени ситуации или обекти ( външни за лицето ), които не представляват опасност понастоящем. Като резултат тези ситуации или обекти обикновено се избягват или се понасят със страх. Фобийната тревожност е неразграничима субективно, психологически и поведенчески от другите видове тревожност и може да варира по сила – от слабо неспокойство до ужас. Загрижеността на лицето може да се фокусира върху отделни симптоми като сърцебиене, загуба на контрол или полудяване. Тревожността не намалява от знанието, че другите хора не смятат въпросната ситуация за опасна или застрашаваща. Само мисълта за появата на страховата ситуация обикновено поражда предварителна тревожност. Пациентът съзнава ирационалността и неоснователността на страховото си преживяване, но не може да го преодолее. Разстройството е често и може да започне във всяка възраст, но най – често от юношеството. Не са доказани биологични и генетични причини, освен по – голяма честота на разстройството всред близките родственици. За обяснение на възникването на фобиите си съперничат психоаналитични и бихевиористични хипотези. В насочването на страха към определен фобогенен обект или ситуация психоаналитиците виждат защитен механизъм на изместване – страховете от неприемливите импулси на „ то “от изтласкани неразрешени комплекси не могат да бъдат овладени от слабия „ аз “и се насочват към неутрален, страничен обект. Според поведенческите теории фобиите са просто пример за закрепена условна реакция в смисъла на И. П. Павлов. Тя се изгражда при съчетаване на истински застрашаващ дразнител с неутрален съвпадащ дразнител. Впоследствие действието на неутралния дразнител предизвиква страховата реакция.
Терминът „ агорафобия “ тук е използван с по – широко значение, отколкото при първоначалното му въвеждане и както все още се използва в някои страни. Понастоящем в него се включват страхове не само от открити пространства, но също и със сродно съдържание, например от присъствие сред тълпа от хора и трудността за внезапно лесно бягство назад към сигурно място ( обикновено дома ). Терминът следователно се отнася към група взаимосвързани и често припокриващи се фобии, обхващащи страхове от напускане на дома, влизане в магазини, сред тълпи публични места или пътуване във влакове, автобуси или самолети. Въпреки, че тежестта на тревожността и степента на избягващото поведение са променливи, това е най – инвалидизиращото от фобийните разстройства и някои пациенти остават напълно свързани с дома. Много пациенти се ужасяват от мисълта, че може да колабират на публично място, без да има кой да им помогне в този момент на безпомощност. Липсата на непосредствен достъпен изход е една от ключовите характеристики на много от тези агорафобни ситуации.
Социални фобии
Те често започват в юношеството и се центрират около страх от критично отношение от страна на други хора в сравнително малки групи ( противоположно на тълпите ), обикновено водещ до избягване на социални ситуации. Срещат се еднакво често при мъжете и жените. Те може да са дискретни ( т. е. ограничени до хранене на публични места, говорене пред публика, срещи с противоположния пол ) или дифузни, включващи почти всички социални ситуации извън семейния кръг. От значение може да е страхът от повръщане на публично място. Директната конфронтация очи в очи може да е особено стресираща в определени култури. Социалните фобии обикновено са съпроводени от понижена себеоценка и страх от критика. Те могат да се проявят като оплаквания от изчервяване, треперене на ръцете, гадене или позиви за уриниране. Пациентът понякога е убеден, че една от тези вторични прояви на тревожност е основния му проблем. Симптомите могат да се задълбочат до пристъп на паника. Избягващото поведение често е много отчетливо и в екстремни случаи може да доведе до почти пълна социална изолация
Специфични ( изолирани ) фобии
Това са фобии, ограничени до строго специфични ситуации като: близост до определени животни, височина, гръмотевици, тъмнина, летене, затворени пространства, уриниране и дефекиране в обществени тоалетни, ядене на определени храни, зъболечение, гледане на кръв и рани, страх от заразяване от определени болести. Въпреки, че ситуацията, пораждаща съответната фобия е дискретна, контактът с нея може да предизвика паника както при агорафобията или социалната фобия. Специфичните фобии обикновено се проявяват в детството или ранната зрелост и ако останат не лекувани могат да просъществуват десетилетия. Тежестта на получения дефект зависи от това дали лицето успява лесно да избягва фобийната ситуация. Страхът от фобийния обект, за разлика от този при агорафобията, няма тенденция към промяна на интензитета на изживяването. Често обект на фобиите от болест са радиационната болест и венерическите инфекции, а напоследък – СПИН.