Mного страхове се научават. Понякога нашите родители или близкото ни обкръжение ни предават страхове. Има ли начин да се отървем от тях? Научените страхове не са интегрирани в мозъчния регистър, наследен от нашата еволюция. Има страхове, които другите проектират върху нас, особено родителите ни. Има тревоги, които виждаме отразени в хората около нас и които по някакъв начин се отпечатват върху нас със същата интензивност. Това се обяснява с факт, който е колкото интересен, толкова и показателен. Човешките същества, подобно на другите живи организми, са „предназначени“ да се учат от околната среда и да оцеляват. Така и като пример, ако баща ни се страхува от кучета, много рано ще научим, че тези животни са същества, от които се налага да се предпазваме. Всички страхове, които имаме, са заучени, а не вродени! С термина „страхове“ ние не се отнасяме само до това, което можем да почувстваме, когато се сблъскаме с паяци, плъхове или дори клоуни. Голяма част от нашия багаж от страхове включва невидими същности, като страхът да не обичаш, да не успееш, да бъдеш изоставен, да разочароваш другите… Научаваме много от тази динамика, за добро или за лошо, чрез нашите взаимоотношения. Бихме направили страхотни неща, ако загубим много от страховете си. И все пак те са там. Те заразяват мозъците ни с несигурност, която ограничава потенциала ни от ранна възраст.Научените страхове са резултат и от нашата еволюция. За да се адаптираме към околната среда, не е достатъчно да реагираме на онези вродени инстинкти, които ще ни накарат да избягваме тъмните места или да бягаме от хищници. Трябва да интегрираме нова информация, данни, които ни позволяват да се движим успешно ежедневно. Проблемът е, че голяма част от заучените страхове не са нито полезни, нито практични. Не е лесно обаче да се отървем от страховете си. Как да се освободим от заучените страхове? Да се страхуваме е напълно нормално. В крайна сметка този механизъм гарантира нашето оцеляване . Въпреки това, както добре знаем, много от нашите страхове са ирационални и може да дойде момент, когато те управляват живота ни. За да ги управляваме, трябва да ги рационализираме и да се справим с тях. Тогава ще се освободим от тази бодлива тел, която ограничава нашето съществуване и човешкия ни потенциал. Потърсете ни, ние ще помогнем, за да се справите с тях!
Весела Гологанова
