Понякога гледаме, но не виждаме: време е да отворим очите си.
Понякога се увличаме от рутината си, докато не изпаднем в неудовлетворение. Също така е обичайно да се оставяме да бъдем хванати в определени взаимоотношения, в които даваме всичко, без да осъзнаваме, че това, което получаваме в замяна, е отрова.
Често отказваме да видим нещата такива, каквито са по много причини.
За да го направим имаме нужда от интуиция, критична преценка и най-вече смелост, за да видим реалните ситуации и обстоятелства, а не каквито бихме искали да бъдат.
Не можем да забравим, че щастието е преди всичко акт на отговорност.
Трябва да виждаме нещата такива, каквито са, дори да изглеждат сурови, дори да открием, че са ужасно болезнени.
Защото когато най-накрая стигнем до там, когато успеем да отворим очи, няма връщане назад: време е да действаме.
След всичко това вече няма да сме същите и ще остане само един вариант, изход и лично задължение: да гледаме напред, към собствената си свобода и щастие.
