Когато започнем връзка, всичко изглежда има смисъл. Животът придобива по-ярък цвят и ни залива пълнота. Да знаем, че сме обичани, желани и подкрепяни от друг човек ни пренася в неописуем екстаз. И точно затова често се пристрастяваме към любовта.
Когато нямаме солидна основа за това кои сме и какво заслужаваме, е лесно да се пристрастим към значението, което другият ни дава, като ни обича.
„Без теб аз съм нищо“, фраза, която толкова често се чува в романтични песни и филми, и толкова тъжно реална. Много хора наистина вярват, че самото присъствие на съпруг ги прави важни.
Има наистина вкоренено вярване за „другата половина“. С други думи, имаме нужда от друг човек, който да ни допълни. Затова, когато сме без партньор, се чувстваме празни, неудовлетворени и безполезни. При тези обстоятелства срещата с някого и създаването на емоционална връзка може да изглежда като решение на всички наши проблеми.
Изведнъж ставаме важни, чувстваме се оценени, желани и необходими. Щастието е такова, че ни заслепява, връзва ни.
Възможно е с напредването на връзката обаче да наблюдаваме по-малко положителни аспекти на партньора си. Можем да открием черти на характера и поведение, които са били скрити и които не ни харесват. Кой обаче би се отказал от това състояние на еуфория и удовлетворение, за да се върне в самотата?
Така че ние вървим напред, толерирайки поведение, което ни вреди или което не се вписва в нашата скала от ценности.
Позволяваме на връзката да ни отдалечи от нашите хобита, нашите приятелства, нашата семейна среда... Даваме й такъв абсолютен приоритет, че в крайна сметка се отделяме дори от себе си. И тогава, когато искаме да се измъкнем от тази връзка или когато другият я сложи край, не ни остава нищо.
За да не сме зависими от любовта, е необходимо да имаме добре изградени основи . Това ще бъде нашата котвата, която ще ни попречи да бъдем унесени от романтични чувства и да можем да се върнем на пристанището.
Добре е да отглеждаме и храним нашето самочувствие, да имаме абсолютна сигурност, че сме важни и ценни, без значение кой е до нас. Това също така включва способността да поставяме граници, да изразяваме категорично нуждите си.
Понякога правим грешката да поставяме на първо място връзката си над всички други аспекти от живота ни. Пренебрегваме кариерата си, човешките си взаимоотношения и отношенията със себе си, за да посветим цялото си време и внимание на партньора.
Една връзка трябва да ни подхранва, добавя и обогатява. Ето защо е важно да можем от време на време да обмисляме как се чувстваме. Трябва да сме честни със себе си относно това дали сме щастливи, дали е добре за нас да променим нещо във връзката си.
Най-важното нещо е да запомним, че любовта не е ограничаваща, страшна или болезнена. Здравата любов ни позволява да бъдем, да се развиваме във всяка част от живота си. Носи ни подкрепа, щастие и емоционална стабилност.
