Не можем да променим или изтрием всичко, което ни се е случило, но понякога ни се иска да можем да кажем някои неща на това по-младо и неопитно Аз.
Всеки, който погледне в огледалото за обратно виждане на своето съществуване, винаги намира там петно, дефект, пукнатина, която би искал да коригира. Вярно е, че дотук научихме безкрайни неща, че има преживявания, които не бихме променили за всичкото злато на света. Въпреки това ужилването от определени случки и съжаленията събуждат в нас желанието да се върнем назад...
Има много хора, които живеят повече закотвени в миналото си, отколкото в настоящето си. Те прекарват по-голяма част от живота си спомняйки си миналите рани, мечтаейки за неизпълнени желания и пропуснати възможности и изграждайки измамна фантазия за това, което биха искали да бъдат.
Оскар Уайлд е казал, че „единственият чар на миналото е, че е минало“.
Животът е свързан със спомени, но понякога спомените нараняват и ни карат да искаме да се върнем назад във времето, за да посъветваме това по-младо Аз.
Всички съжаляваме за нещо
Желанието за връщане към миналото е мотивирано от тежестта на съжаленията - за пропуснати образователни възможности, взети лоши решения, пропилени пари и непоети рискове.
Помислете за това: преминали сме през много кръстопътища, направили сме повече от една грешка , но въпреки това сме получили набор от уроци, които определят КОИ СМЕ СЕГА.
ЗАЩО ДА СЪЖАЛЯВАМЕ ЗА ТОВА, КОЕТО ВЕЧЕ НЯМА СМИСЪЛ ИЛИ ПОЛЗА?
Има безкрайност от преживявания, които бихме искали да изживеем по различен начин.
В миналото не сме имали опита, който имаме сега.
Плюс това, всички онези грешни стъпки от вчера ни дадоха знанията, които имаме сега.
Нека бъдем по-добри към себе си!
Защо да се връщаме в миналото, ако най-добрите възможности се предлагат тук и сега или пък предстоят ? Човекът, който живее, като съжалява за всяко лошо решение , само обезсилва себе си, подклаждайки самокритика и самопрезрение.
Да погледнем по-младото си Аз със състрадание , за да разберем, че никой не е непогрешим. Да си дарим повече добронамереност и да спрем да гледаме назад, където вече няма смисъл или значение.
Да се насладим на преживяването си сега и да правим каквото искаме!
