Може да се каже, че самопознанието е пътуване, в което имаме избора да се учим и да растем с течение на времето от собствения си опит.
За да опознаем себе си по-добре, трябва да се освободим от предразсъдъците, вината, омразата, както и негодуванието, и тогава можем да се разровим в своята същност.
Колкото повече познаваме себе си, толкова по-ясни ще бъдат идеите ни. Често не достигаме до целта, но стигаме до заключение.
Свикнали сме да обръщаме повече внимание на това какво правят другите и как се държат. Ние сме експерти, когато става въпрос да съдим, критикуваме, съветваме, да караме другите да се чувстват виновни и да виждаме в тях това, което ние не можем да видим в себе си.
Наистина, много често ние отказваме да се погледнем такива, каквито сме, и да разгледаме всички аспекти на нашата личност, които правят човека, който сме в действителност.
Никой не може да породи в нас чувство или емоция без нашето съгласие.
Ето защо трябва да разберем, че винаги сме били съучастници, а не жертви на това, което чувстваме.
Самопознанието води до това да се покажем по-истински пред хората и преди всичко пред себе си, без да се самозалъгваме или да обвиняваме другите за това, което ни се случва.
Самопознанието е безкрайно море, през което преминаваме през целия си живот, като се учим непрестанно да бъдем по-разбиращи , като засилим самочувствието си и като успеем да споделим с другите нашата истинска същност .
