Какво е необходимо за плавен преход към нормалния ни ритъм на живот? Колко ще продължи периодът на адаптация към "нормалността"?

Почти всеки, който е бил с много изявени страхове или със стриктно спазване на изолацията или с необходимост да работи от вкъщи, в момента се намира в един посттравматичен етап, в който изпитва недоверие. Сега ще трябва отново да пробие способностите си, отново да се учи в някои ситуации да бъде спонтанен и да функционира без страховете си.

Заради карантината през последните седмици на много хора се наложи да работят от вкъщи. При хората с психосоматични проблеми в пъти ескалираха паническите състояния, безсънието, хранителните разстройства, злоупотребата с психотропни вещества, алкохол и други зависимости, наблюдаваше се личностната несигурност, проблемите в работата. Физическото движение се ограничи толкова, че дори стана опасно за здравето. Докато работихме на компютър в къщи, ни се схващаха вратът, появяваха ни се болки в гърба и краката. Често възникваше и така нареченото тензионно главоболие, което според някои проучвания тормозеше една пета от хората . Постепенно всичко около нас започна да се възстановява, но как реагираме ние? Има ли опасност сега?

Изключително важно е да обърнем внимание на подготовката на организма ни за предстоящите топли дни, срещи с приятелите, разходки, работен процес, посещение на заведения. Връщането към ежедневните ангажименти е необходимо да става постепенно. Не натоварвайте психиката и физиката си изведнъж, тъй като това вместо да подобри общото то Ви състояние след изолацията ще го влоши. И дори до момента да не сте изпитали някакви психологични неразположения, то това може да се случи точно в този период. Адаптацията ще е строго индивидуална за всеки човек в зависимост от начина, по който той е функционирал по време на кризата - дали в условията на пълна изолация, дали в по-лек режим или на работа.

1. Хубаво би било да установим какво зависи от нас в момента и да си го запишем, знаейки го ще избегнем част от напрежението и тревожността, които ще атакуват организма ни по време на адаптацията. „Важно е да си припомняме и да вярваме, че от нас зависи да имаме добра имунна и защитна система и затова не може да ни се случи нищо лошо." Това не означава лекомислие и надменност - но всеки един може да се стреми да се храни здравословно, да спи достатъчно, да излиза на чист въздух, да прави хубави неща с любими хора, да планира ежедневието си по- начин, по който ще се чувства добре.
2. Да започнем постепенно да правим нещата, които отложихме по време на социалната изолация. Това ще помогне за личната ни удовлетвореност и мотивация, което ще повиши допамина в организма ни. Допаминът ни мотивира да предприемем действия за постигане на цели, желания и потребности, давайки ни тласък на засилващо се удоволствие, при постигането им. Отлагането, напрежението, тревожността съмнението и липсата на ентусиазъм са свързани с ниските нива на допамин .
3. Да изведем децата в реалността и да им помогнем да функционират пълноценно извън компютърните игри, онлайн обученията и чатовете.
4. Да излезем от „капана на страха“ и отново да възвърнем уменията си за бързо превключване и гъвкавост към новите стресогенни ситуации, които ще ни заобикалят.

Постепенно да активираме отново динамичния ни режим на живот. Възможно е много по-бързо да се изморяваме и да губим мотивация, но не трябва да се плашим от това. След процес на изолация, някои от активните реакции на хората се притъпяват и има риск от много грешки. Можем да имаме много притеснения с връщането ни на работното място и е много важно да гледаме нещата на парче. Днес задачите са си за днес, а утрешните задачи - за утре. Необходимо е търпение, да бъдем толерантни към себе си и да изчакаме този процес, без да сме взискателни, защото всички около нас са в сходна ситуация.