Защо себеуважението не ни е естествено присъщо? Никой друг не може да знае точно от какво имаме нужда в дадения момент! Никой не е в състояние да ни обича по начина, по който искаме! Никой не може да направи за нас това, на което ние сме способни и от което се нуждаем.
Внушавали са ни да ценим другите и да измерваме собствената си стойност според това какво притежаваме или колко сме обичани. Стойността ни сякаш е поверена на някой друг извън нас и следователно се изплъзва от контрола ни. Когато оценката ни за себе си зависи от нечия обич, от получаването на подходящата работа, от правенето на достатъчно пари, или от „успеха“ ни, сме изправени пред сериозния риск да се чувстваме несигурни и в крайна сметка да изпитаме усещането за провал.
Всичко, което е външно спрямо нас е временно и когато всичко това се разклати и изгубим своите устои какво ще се случи? Уважението към собствената личност се стопява вследствие на промените във външните обстоятелства. Чувстваме се изоставени, депресирани и без никаква стойност.
Защо тогава да рискуваме себеуважението заради нещо, което е извън нас? Ако изберем да се обичаме и да се отнасяме с любов към себе си, да ценим собствената си личност, ще имаме контрол над самите нас. Не бива да губим себеуважение. Защо себеуважението не ни е естествено присъщо?
Научили са ни да се безпокоим за това какво мислят другите за нас, да се харесваме на онези, върху които желаем да въздействаме. Да вярваме, че не ние сме важните и достойните, а хората, които ни заобикалят.
Внушили са ни също така, че ако безкористно обичаме другите, автоматически ще доловим нуждите им, че да обичаш другите означава да се грижиш за техните нужди. Предполага се, че и обратното е вярно, тоест тези, които ни обичат, ще задоволяват нашите потребности. Втълпявали са ни нещо, което просто не е истина.
Ако ние не можем или сме избрали да не обичаме себе си, как тогава да вярваме, че бихме могли да бъдем обичани? Ако цялата ни любов и уважение са фокусирани върху другите, как да се чувстваме цялостни, завършени и обичани от самите нас?
Никой не може да бъде пълноценен, пренебрегвайки собствената си личност. Ако обичаме другите повече, отколкото себе си, и ако в отговор не получаваме от тях толкова, колкото даваме, как да не се почувстваме измамени и засегнати?
