Прищявка, каприз, недоразумение, резултат от грешно възпитание, последствие от влиянието на средата и компанията? Всъщност зависимостта би могла да се разглежда като симптом, отговор на психиката на индивида, на нещо случващо се много по-дълбоко в нейните пластовете. Това, което виждаме като проявление и което наричаме "зависимост", е само на повърхността и то е отражение на нарушения и затруднения, настъпили при много по-сложни и динамични процеси. Ако трябва да търсим корените на зависимостта, бихме могли да кажем, че те са "покълнали" още в ранните етапи на детското психо сексуално развитие, като някои автори и изследователи търсят и откриват наченки за формирането на това състояние дори и преди това. Наркозависимостта е бичът на младото поколение. Много млади хора, бягат от реалния свят, който не могат да приемат поради много причини: загуба на близък, липса на контакт с родителите, вътрешна и външна неудовлетвореност, групов натиск, модели на подражание, липса на умения за адаптация - „Адът, това са другите”. В представата на повечето от нас зависимият от психоактивни вещества рядко буди съчувствие. Зависимият е проблем на обществото, най-вече когато може да „зариби” децата, да зарази с инфекциозно заболяване, да наруши комфорта ни, извършвайки престъпление. По пътя на това изследване из тъй дълбоките дебри на разстройствата, свързани с „употребата на психоактивни вещества- наркомании“ тръгвам, за да направя опит да вникна задълбочено в същността на травмата, която е причина личността доброволно да се откаже от свободата си („Човек е осъден да бъде свободен.”- Жан-Пол Сартр), оковавайки се и отдавайки се на фалшив хедонизъм, от който не може да се откаже сама и от който често излиза с разстройство.
Зависимостта е качествено променено състояние, което вече не е въпрос на избор, желание или морал. Човек неочаквано се оказва в омагьосан кръг, описан простичко от Екзюпери в „Малкият принц”:
„Защо употребяваш ПАВ?
За да забравя.
Какво да забравиш?
Да забравя, че се срамувам.
Защо се срамуваш?
Защото употребявам ПАВ.”
Зависимостта е съвкупност от физиологични, психологични, поведенчески процеси, при които употребата на психоактивни вещества е от основно значение за зависимия. Основната характеристика на зависимостта е желанието – силно, често, непреодолимо, да се приема определено вещество или комбинация от вещества.
Зависимостта засяга няколко сфери на функциониране на човека: биологична, социална, психологична и духовна. И терапията изисква комплексни балансирани интервенции във всички тези области. Това предполага мултидисциплинарен, добре обучен екип, който да помага на болните. Целта е възстановяване, стабилна ремисия, изграждане на живот, свободен от психоактивните вещества. Лечението има ясно диференцирани етапи, които следват логично един след друг.
Това са оценка на състоянието, детоксикация, рехабилитация, ресоциализация. Успоредно с това е добре да се работи и с близките на пациента. Най-важните принципи на лечението са обхват, комплексност, планиране, индивидуален подход.
Болничното лечение е само етап от терапията на един зависим. То може да бъде решаващо по отношение на това човекът да остане жив, както и за включването му в дългосрочно лечение. Обикновено в болницата се овладяват тежките абстинентни симптоми след спиране на употребата на психоактивни вещества, а също и психиатричните и телесните усложнения. Но ако спрем дотук и върнем след десетина дни пациента в предишната среда, той светкавично рецидивира. Най-важно е по време на детоксикацията пациентът да бъде привлечен за продължително възстановяване и включен в следващ етап, като във все повече случаи освен психосоциална рехабилитация, се налага и интензивна КПТ, за да се избегне рецидива и да се изгради една стабилна ремисия.
“За да се възстановиш от зависимост, трябва да направиш само едно нещо - да промениш целия си живот.”
