„Не можем да попречим на птиците на тъгата да летят над главите ни, но можем да им попречим да гнездят в косите ни.“
- Китайска поговорка -
Проблем или натрупването на проблеми може да ни накара да влезем в непрогледен тунел с мисълта, че този момент няма да отмине и че никога няма да излезем от там. Често усещаме, тежест в гърдите, сякаш някой непрекъснато ни притиска и стомахът ни се свива. Проблемите понякога предизвикват в нас епизоди на тъга, безпокойство и тревожност, които се характеризират с парализиращи симптоми.
Понякога дори не знаем какво е причинило това емоционално състояние.
Но това, което се случва днес е, че не ни е позволено да бъдем тъжни или разтревожени. Няма място за тези емоции. Почти сме „принудени“ да не им обръщаме внимание и да се държим така, сякаш всичко е наред, да спечелим Оскар за най-добро представяне на годината, като демонстрираме, че сме имунизирани срещу разочарование, тревожност и тъга. Никой обаче не може да остане дълго под тази черупка, тази недостъпна броня.
Никое зло не трае вечно: възелът винаги се разплита, всичко в крайна сметка отминава, дори проблемите, които са извън не зависят от нас.
Повечето от въпросите, които ни вълнуват и които ни причиняват тъга, тревожност и безпокойство, в крайна сметка намират решение.
Нека разрушим веднъж завинаги фалшивите митове, защото тези емоции са нещо присъщо на човешките същества, нещо, което трябва да разберем и което не може да се излекува с типичната фраза: „хайде, стегни се, животът е кратък“ .
Тъгата , безпокойството и тревожността са предупреждение.
Приканват ни да щадим нашите „ресурси“.
Физическите усещания всъщност отговарят на предупредителен механизъм на самия мозък: те ни принуждават да се отдалечим от стимулите на заобикалящата ни среда, за да се свържем с вътрешното си Аз. Трябва да „изследваме“ какво ни притеснява, какво ни тревожи, какво ни смущава... Тъгата, безпокойството и тревожността действат като предупредителен механизъм , нашепвайки ни такива валидни и необходими неща като „спри за момент и се вслушай в себе си, погрижи се за себе си, говори със себе си и разбери какво се случва с теб ”
Основното нещо е да разрешим това неразположение, да се съсредоточим върху себе си. Въпреки това, както вече знаем, не винаги обръщаме внимание на този инстинкт за самосъхранение. Отказваме да го чуем и се вкопчваме в ежедневието си, сякаш нищо не се е случило.
Когато някой около нас е тъжен или тревожен най-подходящото изречение е много просто: „кажи ми от какво се нуждаеш“. Така човекът, който имаме пред себе си, ще бъде принуден да се замисли за произхода на проблема си, за да задълбочи истинските си нужди.
Понякога е трудно човек сам да се изследва и затова прибягваме до специалист – психолог, психотерапевт. Но си заслужава, защото всеки човек е важен и заслужава собственото си щастие.
