Докато плаваме през живота, ние, хората, разполагаме с малко ориентири, които да ни подсказват какъв курс да изберем или какво стои на пътя ни. Липсват морски фарове и дежурни матроси, които да ни държат настрана от криещите се подводни камъни или да следят за опасности. В замяна на това разполагаме с емоциите си. Те ни служат като вътрешен радар и ни помагат да прозрем отвъд преструвките и лицемерието, като ни предлагат възможно най-точното обяснение за случващото се в една ситуация.
В други случаи обаче емоциите изваждат на повърхността стари истории, болезнени минали преживявания. Тези мощни усещания могат да ни завладеят напълно, замъглявайки преценката ни изпращайки ни право към подводните рифове. В такива моменти е възможно човек да загуби контрол.
През по-голяма част от времето повечето хора функционират на емоционален автопилот, като реагират на различните ситуации без истинско осъзнаване и дори против волята си. Други са напълно наясно, че изразходват твърде много енергия, опитвайки се да овладеят или потиснат емоциите си. Но има и хора, които чувстват, че емоциите им пречат да живеят по начина, по който искат, особено когато става дума за неприятните емоции, като гняв, срам или тревожност.
Когато човек осъзнае по-добре емоциите си, когато се научи да ги приема и да живее в мир с тях, постига благополучие. Това означава да се освободи от напрежението, да се отпусне и да живее с повече осъзнатост. Означава да вземе решение. Така човек става динамичен и проявява гъвкавост във взаимодействието си със света. Понася по-високи нива на стрес и преодолява неуспехите си , като в същото време остава открит и възприемчив. Разбира, че живота не винаги е лек, но продължава напред , воден от ценностите, в които истински вярва , и преследва най-смелите цели. Тези хора, като всички останали също изпитват чувства като гняв, тъга и прочее, но ги посрещат с приемане и разбиране .
Когато човек осъзнае по-добре емоциите си и се научи да ги приема и да живее в мир с тях живее в настоящето.
