"Можеш да търсиш из целия свят, но никога няма да намериш човек, който да заслужава повече любов от теб самия. "
БУДА
Макар и да сме призвани да даваме, и то да даваме с радост, животът изисква от нас да усвоим изкуството на баланса. Наша отговорност е не само да даваме на другите, но и на нас самите, както и да гледаме на себе си като на хора, които заслужават да получават. Наш дълг е да уважаваме другите и да уважаваме себе си.
Защо това е толкова трудно?
Израснали сме с дълбоко вкоренени митове относно даването, които ни принуждават да подхождаме едностранчиво към живота. Все едно да се опитаме да ходим по опънато въже, докато носим усмирителна риза. Нямаме възможност да се движим в едната или другата посока, за да си възвърнем равновесието.
Има обаче изход от тази дилема, изход отвъд митовете, водещ към магическа реалност на уважението към нас самите.
В живота рядко дилемата е "или-или". Както по принцип, така и на практика, той е изпълнен с противоречия-парадокси. Животът изисква балансиране между борещи се за вниманието ни напрегнати ситуации, които се състезават за нашето време, енергия и внимание, като се опитват отчаяно да ни убедят, че трябва да изберем една от тях преди другите.
Всеки ден сме изправени пред такива дилеми. Да отделяме повече време за семейството си или да градим кариера?
Да експериментираме и да поемаме рискове или да продължим да правим всичко по познатия начин ?
Да даваме повече свобода на децата или да упражняваме повече контрол?
Да се изнесем или да останем близо до тези, които обичаме?
Кое е по-добре: Да направим всичко сами или да потърсим помощ? Да замълчим или да отвърнем на удара?
Според древните традиции напрегнатите ситуации са не просто част от живота - те са животът.
Противоречията на живота са тук, не можем да избягаме от тях. Можем обаче да ги приемем да се слеем с тях следвайки себе си.
