Децата, чистота, смисъл, вяра, вълшебство! Всичко това събрано в тях, те които са готови да посрещнат всичко, което се случва без предварителна нагласа. Как да се справим, като възрастни и родители, когато детето ни се изправи пред болестта и смъртта?
Представените по долу компоненти ще помогнат да разберем как децата приемат тези житейски кризи. Разбирайки по-добре детската душа, ще ни е по лесно да ги подкрепим, разберем и помогнем да преминат по пътя на осъзнаване на случващото се.
1.НЕОБРАТИМОСТ:
Какво е необратимостта?
Преди зрялото разбиране на необратимостта, децата виждат смъртта като временна /сън, пътешествие, болест/, а живота – възвръщаем в резултат на медицински интервенции; след нахранване, напояване, правене на магия, молитви или добри пожелания. Детският свят е пълен с различни проекции, чрез които децата преработват реалността.
2.НЕФУНКЦИОНАЛНОСТ:
Каква е представата на децата относно прекратяване на всички животоопределящи функции?
Преди зрялото разбиране на нефункционалността, децата си представят, че смъртта е частично или намалено функциониране - „мъртвите неща не се движат, но чувстват”.
Децата са по-склонни да приписват „безсмъртие” на когнитивните /мисловните/ функции като „да знае, да мисли, да чувства”, отколкото на физическите – биене на сърцето, дишане, говорене. Обяснението е в различната визуализация.
За децата е трудно да разберат несъвместимостта на състоянията жив и мъртъв когато не са сигурни в нефункционалността, “растенията се съживяват след поливане”...
3.УНИВЕРСАЛНОСТ:
Преди зрялото разбиране на неизбежността, децата вярват, че смъртта може да се избегне с ум и късмет или, че определени групи от хора /например учителите, родителите, децата като цяло е изключено да умрат/, както и самите те персонално.
Защо акцентираме на тези компоненти?
Защото всеки един от тях е част от зрялата концепция на възрастните за смъртта.Тези компоненти ни представят една карта на скрития свят на детето, което не приема реалността по начина по- който го прави един зрял възрастен, защото децата не са малки възрастни и към техния свят е важно да се подхожда с респект, внимание, отношение и знание.
