Темата за страданието на родители, загубили своите деца винаги е била и все още е единствена по рода си човешка трагедия. При смърт на дете, родителите усещат сякаш голяма част от тях си е отишла – част, която ги „държи в живота”. Това е събитие предизвикващо дезорганизация, тъй като в живота на възрастните хора съществува устойчивата идея, че децата не бива да посрещат смъртта преди родителите си. Така родителят се сблъсква с мъчителния парадокс, в който трябва да се справи както с болката от загубата, така и да продължат своето функциониране.
Науката описва родителският траур и мъка като сложни и многопластови, отварящи в психичното и емоционално пространство непреодолими емоционални нужди...
Общи и индивидуални характеристики на скръбта на родителите
Смъртта, присъстваща във всички култури и вярвания, има както сходни, така и индивидуални аспекти на преживяването. Общо погледнато когато любим човек напусне този свят всеки близък до него проявява индивидуална реакция. Различно е когато умре дете: толкова трагично събитие провокира у всички близки мъка, тъга и тревога.
Изследващите мъката на родителите сочат като обща характеристика на родителската скръб усещането, че болката от загубата ще ги съпровожда вечно. Често опечалените родители са с усещане за дезорганизация и поддържат дълбокото убеждение, че мъката от смъртта на детето им никога не бива да изчезва. Тази дезорганизация е директно увреждаща за социалната роля на „родител”. Мъката може да се усети физически, емоционално и социално. При голяма част родителите се наблюдава промяна в храненето, съня, чести са загубата на равновесие и усещането на изтощение. Нормални са и чувствата на съкрушение, изоставеност, самота и изолация, на изчезване.
Доказано е, че при родителския траур няма фази и етапи, правила и график за болката. (Обратно на общият модел за преживяване на мъката според Елизабет Кюблер-Росс, който е валиден за възрастни, очакващи края на своя живот, вследствие на терминално заболяване). Дори и външния израз на траура да е идентичен, инерпсихичното преживяване е неповторимо. Индивидуалността в усещането и преживяването на мъката е повлияна от много фактори. Такива са пол, възраст, семейна и културна принадлежност, наличието или липсата на подкрепа, житейския опит и дори вида смърт.
В живота на опечалените родители част от процеса на траур са възходите и паденията на техните емоции, наподобяващи движението на влакче на ужасите. Това е така, защото до родителите до скоро е имало дете, но днес то е в миналото, а сега – има настояще и бъдеще без него. Затова за повечето тъгуващи по загубата родители е жизнено важно да говорят за своята болка, да разказват, за това което се е случило, да задават въпроси, понякога отново и отново, за да са в състояние да преподредят пъзела на живота си. Именно това е в същността на траура – мислите, чувствата и емоциите да бъдат обработени по собствен начин, начин, който е уникален за отделния човек, начина, който е неговия.
Реакциите на скърбящите родители могат да изглеждат както много интензивни, могат да бъдат изразени бурно или чрез отдръпване и капсулиране. За опечалените родители смъртта на детето им е толкова голямо събитие, че отговорите на въпроси, които дават, коментарите и обясненията за случилото се може да бъдат неадекватни на ситуацията, често озадачавайки околните. Поради тази причина работещите с тази група родители е необходимо да разпознават и разбират сложността на емоциите им и трябва да избягват предубежденията за това как двойката „трябва” да тъгува при смъртта на тяхното дете.
/записки Доц. Шопова/
Подготвил материала:
Радост Овагимян
