ДЕПРЕСИЯ или химия на настроенията.

Не губете време, потърсете помощ!

Задавайки си въпроса: Дали депресията е причинена от биологията(природата) или от средата (възпитанието)? Тръгваме в един лабиринт, в който почти всеки от нас е влизал поне за малко. Някои са излезли успешно , а други все още са вътре. По отношение на много често срещаната "обикновена" депресия без епизоди на неконтролируема мания доказателствата за генетични фактори все още са доста мъгливи. Всъщност диагнозата "депресия" съвсем не е толкова очевидна. През вековете хората са търсили причините за депресията. Дори в древността се е подозирало, че подтиснатото настроение се дължи на дисбаланс в телесната химия. "Депресията" мода в настроението ни или психично заболяване ? Помнете, че не лекувана депресията има множество странични ефекти. Сред тях са: отпадналост, намаляване или увеличаване на апетита, трудности със съня, загуба на мотивация и енергия, загуба на интерес към секса.

Нека ви запозная с няколко вредни мита за депресията. Първите засягат медикаментозното лечение, последните психотерапията:

1. „Ако пия това лекарство (изписано от психиатър, не самолечение) няма да съм истинският аз. Ще се държа странно и ще се чувствам необичайно. „Нищо не може да е по - далеч от истината. Макар, че могат понякога да елиминират депресията, тези лекарства обикновено не създават анормално повишаване на настроението и освен в редки случай няма да Ви накарат да се чувствате анормални, странни или „еуфорични“.
2. „Тези лекарства са изключително опасни“ Отново погрешно, когато сте под наблюдението на лекар, следвате точно предписаните медикаменти и си сътрудничите с него, давайки му обратна връзка за състоянието, в което се намирате, няма от какво да се страхувате. Нежеланите реакции са редки и обикновено могат безопасно и ефективно да се управляват, когато работите в екип с лекар и психотерапевт.
3. „Страничните ефекти ще са нетърпими“ Не, страничните ефекти са леки и обикновено могат да станат почти незабележими, чрез правилно определяне на дозата. Ако независимо от това се чувствате некомфортно от лечението, може винаги да преминете към друго.
4. „Ще се пристрастя като наркоманите по улиците.“ За разлика от сънотворните, опиатите, барбитуратите и леките транквиланти(бензодиазепините) потенциалът към пристрастяване при антидепресантите е изключително малък.
5. „Няма да вземам психиатрично лекарство, защото това ще означава, че съм луд.“ Това е много подвеждащо. Антидепресантите се изписват при депресия, а не при „лудост“. Ако лекарят ви препоръчва, това сочи неговата убеденост, че Вие имате проблем с настроението. То не означава, че Ви смята за „луд“.
6. „Срамно е да получавам психотерапия, тъй като това ще означава, че съм слаб или невротичен. По приемливо е да ме лекуват с хапчета, защото ще значи, че имам физическа болест като диабета.“ Всъщност чувството на срам е често срещано при депресираните хора, които са лекувани с лекарства или психотерапия. Представете си например, че току що сте открили, че ваш приятел е получавал психотерапия за депресия и лечението му е било полезно. Запитайте се какво бихте казали на приятеля си. Бихте ли казали: „Ооо психотерапията показва какъв слаб и дефектен невротик си. Вместо това трябваше да пиеш лекарства. Това, което си направил, е срамно.“ Ако няма да кажете това на приятеля си, тогава защо си изпращате това съобщение?
7. „Моите проблеми са безнадеждни, така че никаква психотерапия или лекарства не биха могли да ми помогнат“ Тук говори Вашата депресия, а не реалността. Безнадеждността е често срещан, но ужасен симптом на депресията, който се базира на изкривено мислене, точно както и другите симптоми. Едно от изкривяванията се нарича „емоционални разсъждения“. Депресираният човек може да разсъждава: “Чувствам се безнадеждно, следователно трябва да съм безнадежден.“ Друго изкривяване на мисленето е „предсказване на бъдещето“ – правите отрицателно предвиждане, че никога няма да се подобрите и приемате, че тази прогноза е всъщност факт.