Завладени от гнева, контролът изглежда почти невъзможен. Именно в тези моменти автоматичната реакция от страна на родителите е свързана с викове и пошляпване, наказания и заплахи. Макар и да изглеждат като успешно решение на проблема, тези мерки не дават трайни резултати. В голяма част от случаите родителите след това съжаляват и започват да изпитват вина, което от своя страна, често ги кара да скочат след това и да започнат да се извиняват или да прегръщат и целуват детето. За съжаление тези действия влошават ситуацията още повече. За това колкото и трудно да звучи в тези моменти си обещайте: без шамари, без обиди и заплахи. Възможно ли е това? Виковете също ли са проява на агресия? ДА! Повишаването на тон също е гневен изблик и понякога е неразбираемо действие за малкия човек точно толкова колкото и физическата агресия. Ако не издържате и усетите нужда да викате отидете някъде, където няма да ви чува и плачете, викайте на воля, за да освободите чувството. Децата също се ядосват, за това им даряваме двоен подарък, когато им демонстрираме градивен контрол над гнева. Така не само не ги нараняваме и травмираме, а им предлагаме добър модел на подражание. Децата със сигурност ни виждат ядосани и това как се справяме с такива състояния им дава голям урок. Нека си зададем въпроса на какво искаме да ги научим? На това, че всичко се решава с агресия и че силният физически има превъзходство над останалите? Или че гневът е нормална част от човешката природа, но да се научиш да го контролираш е важно и отговорно умение, което е част от порастването и моделите за подражание, които дават възрастните.
1. Спрете, за да се успокоите.
2.Освободете тялото си от гнева - спрете дишайте и помнете, че това не е критична ситуация, можете да се справите. Изтръскайте ръцете от гнева, усмихнете насила това помага на мозъка да излезе от състоянието по бързо.
3. Променете мислите си, за да промените чувствата си.
4.Вслушайте се в истинската причина за гнева си, вместо да му се поддавате. И гневът като всички други чувства е даденост, нашата отговорност е да знаем какво да правим с него. Градивният начин да реагираме е да не сме под негов контрол и когато се успокоим да използваме това като повод да се запитаме какво не е наред в живота ни, че сме толкова гневни и какво е необходимо да направим, за да променим тези обстоятелства. Понякога трябва да променим подхода към децата, но понякога откриваме че гневът ни е насочен към шефа ни, съпруга/та ни или някой друг, а децата и тяхното поведение са просто катализатор.
